— Жена ви — взе един от джиповете, които предоставяме на гостите си. Каза, че иска да разгледа местните забележителности.
— Забележителности?
— Да. Много хора го правят. Разходки в планината. Тръгна малко след вас.
— Спомена ли конкретно място? Пита ли ви да я ориентирате?
— Не. Нищо такова.
Гърни погледна часовника си.
— Каза ли кога ще се върне?
Стекъл поклати глава:
— Не каза почти нищо. Точно затова ви попитах.
— Джипът има ли джипиес?
— Разбира се. Значи няма нищо притеснително, нали?
— Няма.
Всъщност Гърни се сещаше за всякакви притеснителни неща. Но положи усилие да съсредоточи вниманието си върху нещо, което би могъл да прави. Като гледаше Стекъл, застанал пред него, му хрумна една възможност.
— Ако имате няколко минути, бих искал да продължим разговора, който започнахме тази сутрин.
Стекъл се огледа бързо.
— Добре.
Седнаха на същите столове в офиса на Стекъл от двете страни на грубото чамово бюро.
— Е, какво искате да знаете?
Гърни се усмихна:
— Има нещо, което не ми е ясно. Относно отношенията тук.
— Какви отношения?
— За начало, отношенията между Итън и Пейтън. Казаха ми, че между тях имало проблеми. Бихте ли ми обяснили какви по-точно?
Стекъл се обърна назад и замислено се почеса по главата.
— Проблеми, каквито може да очаквате, че ще възникнат между един преуспял човек и един безотговорен наркоман.
— Да разбирам ли, че Итън не одобряваше начина на живот на Пейтън?
— Разбира се, че не го одобряваше. Дори заплашваше да го лиши от наследство. Сурова възпитателна мярка.
— Итън ли контролираше фамилните финанси?
— По принцип, да. Итън имаше контрол над парите. Родителите им винаги са гледали на него като на по-отговорния от двамата, затова му бяха приписали основната част от състоянието с условието, че ще прави всичко за благото на Пейтън.
Преди известно време той реши, че най-доброто за Пейтън би било, ако използва заплахата за лишаване от наследство, за да овладее вредните му навици.
— Имаше ли намерение да изпълни заканата?
— Мисля, че да. Първата стъпка бе да покаже на Пейтън какво би могло да се случи. Според първоначалното завещание на Итън фондацията „Нов живот“ трябваше да получи една трета от имението, а Пейтън — две трети. После Итън го промени така, че Пейтън да получи само една трета. Каза му, че ако остане чист от наркотици деветдесет дни, пак ще върне старото завещание.
— Какво направи Пейтън?
— Престана да се дрогира за шейсет — шейсет и един дни.
— И после пак започна?
— Не. После Итън се самоуби, или както искате го наречете.
— Докато Пейтън беше още чист?
— Да. В крайна сметка Пейтън пак почна да взема наркотици, но това стана няколко дни след като Итън… след като почина.
— Значи въпреки че Пейтън е издържал да не се дрогира, Итън не е доживял, за да върне завещанието в първоначалния му вид в полза на брат си?
— Животът е несправедлив, нали?
— И кой трябва да получи оставащата третина? Фондацията?
— Не мисля, че имам право да ви казвам това.
— Защо?
— Ще кажа само, че предпочитам да не издавам тази информация. Би могла да се изтълкува погрешно. Не искам аз да ставам причината за такова грешно впечатление, нали разбирате?
— Но все пак сте запознат със съдържанието на промененото завещание?
— Фамилията Гол е разчитала и продължава да разчита на мен в много отношения. Благодарение на това доверие знам доста неща. Само това мога да ви кажа.
Гърни реши, че е по-добре да не се задълбава повече в тази тема. Имаше други начини да получи информацията. Междувременно имаше други въпроси.
— Уензъл, Балзак и Пардоза — доколко добре си ги спомняте.
— В какъв смисъл?
— Когато чуете името на всеки от тях, какво е първото, за което се сещате?
— Лице. Глас. Дрехи. Такива неща. Какво по-точно ви интересува?
— Някой от тримата беше ли идвал и друг път в хотела?
— Не.
— Сигурен ли сте?
— Това ми е работата.
— Откъде бяха научили за Ричард Хамънд?
— Той е известен. Хората знаят за него.
— Не ви ли се сториха различни от хората, които обикновено идват във „Вълчето езеро“?
— Тук идват всякакви хора.
— Малко хора с ограничени финансови възможности могат да си позволят нощувка за хиляда долара.
— Не мисля, че господин Уензъл е бил с ограничени финансови възможности.
— Откъде знаете?
— Четох във вестника за него, след смъртта му. Имал е апартамент за милион долара във Флорида.