— С какво мога да ви бъда полезен?
— Харесва ли ви пенсионерският живот?
— Откъде знаете, че съм пенсионер?
Фентън се усмихна враждебно:
— Ако някой проявява агресивен интерес към ваше важно разследване, ако се появи на ваша територия и се вижда с основен заподозрян, няма ли да го проучите?
Гърни отговори с контравъпрос:
— За да имате заподозрян, трябва да има конкретно престъпление, нали?
— Сто процента правилно. Конкретно престъпление. Добро определение. Освен това трябва да има средство, мотив и възможност. Точно като по учебник. — Фентън отиде при балконската врата и застана с гръб към Гърни. — Затова съм тук. Някак сте се замесили в тази работа. Затова бихме искали да ви обясним някои факти, от колегиалност, понеже явно не знаете в какво сте се забъркали.
— Звучи обнадеждаващо.
— Фактите са най-добрият начин за изясняване на нещата. От колегиалност.
— Съгласен съм. Но откога главните следователи от Криминалното бюро запознават външни лица с подробности по текущи разследвания от колегиалност?
Фентън се обърна и погледна Гърни изпитателно.
— Вие не сте просто едно външно лице, нали? Имате репутация. Доста впечатляваща при това. Блестяща кариера. Множество успехи. Затова решихме, че заслужавате да бъдете информиран. Ще ви спестим много време и неприятности. — Отново се усмихна хладно.
— Какви неприятности ще ми спестите?
— От онези неприятности, когато застанеш на грешната страна в определена ситуация.
— Откъде знаете на коя страна съм?
— Предположение.
— Въз основа на какво?
Тънките устни на Фентън потрепнаха леко.
— Въз основа на това, което знаем от различни източници. Искам да знаете, че положението е сериозно. И са замесени сериозни хора със сериозни възможности. — Замълча за момент. — Вижте, опитвам се да ви направя услуга. Да сложим картите на масата. Имате ли проблем с това?
— Нямам проблем. Просто ми е любопитно.
Фентън наклони скептично глава, сякаш търсеше правилните думи, за да обясни сложно понятие:
— Любопитството може да бъде проблем, когато нещото, което не знаете, е нещо, което не бива да научавате. — Поколеба се за момент, като стисна зъби. — Ако знаехте дори само половината от истината, нямаше да сте тук. Нямаше да се забърквате в нещо, което не ви влиза в работата. Нямаше да седнете на една маса с Ричард Хамънд. Дори нямаше да припарите в близост до Вълчето езеро.
— Обаче, след като вече съм тук, бихте ли ме запознали с фактите?
— Точно това казвам.
Нежеланието, с което Фентън изрече тези думи обаче, подсказваше някакъв вътрешен конфликт. Може би дългогодишната неохота да изнася информация извън границите на полицейското си подразделение противоречеше на заповедта, която изпълняваше сега.
— Целият съм в слух — каза Гърни. Настани се на едно от кожените кресла до камината и посочи другото. — Заповядайте, седнете.
Фентън се огледа. Видя един обикновен дървен стол и го премести пред Гърни, но не твърде близо. Седна на края като на барстолче и опря ръце на коленете си. Дъвкателните му мускули пак се раздвижиха. Сведе глава и още повече присви очите си, и без това твърде малки за подобното му на каменна плоча лице.
Най-сетне вдигна глава, срещна изпитателния поглед на Гърни и се покашля:
— Мотив, средство и възможност. Това ли искате да чуете?
— Добро начало.
— Хубаво. Мотив. Двайсет и девет милиона долара достатъчно ли ви звучи?
Гърни се намръщи, но не каза нищо.
Фентън се ухили злорадо:
— Това май са пропуснали да ви кажат, а? Малкият Ричард и кака Джейн. Не споменаха ли за завещанието на Итън Гол?
— Разкажете.
— Итън е направил доста просто завещание — продължи Фентън, като се ухили още по-широко. — Особено за човек, притежаващ осемдесет и седем милиона долара, плюс-минус няколко милиона в зависимост от колебанията на фондовия пазар. — Замълча за момент и се вгледа в лицето на Гърни. — Една трета отива за фондация „Нов живот“, една трета за братчето Пейтън и една трета — а именно двайсет и девет милиона долара — за доктор Ричард.
За това значи говореше Стекъл. Ричард беше бенефициентът на завещанието, чието име управителят на имението не искаше да каже.
— Защо Гол е избрал Хамънд за свой наследник? Толкова ли са били близки?
Фентън направи гримаса, средна между озъбване и усмивка:
— Може би по-близки, отколкото подозираме. Но основната причина е била, за да вбеси Пейтън. Братчето е ненавиждало факта, че докторчето е любимец на Итън. Идеята е била да сплашат Пейтън, за да бъде послушен.