— Познавахте ли се добре?
— Не много добре.
На лицето ѝ за миг се появи тъжна усмивка, но бързо изчезна.
Историята ѝ остави у него неловко чувство и по пътя към бунгалото той бе разсеян. Изведнъж в мъглата пред автомобила изскочи голямо сиво животно. Гърни натисна спирачките, но звярът скочи в мрака между боровете и изчезна.
В бунгалото го посрещна Джейн. Поздрави го с тревожна усмивка.
— Дейвид? Проблем ли има?
— Може ли да вляза?
— Разбира се.
Тя се дръпна и му махна към антрето.
— Ричард тук ли е?
— Легна да поспи. Мога ли да ви помогна с нещо?
— По-добре да говоря и с двамата.
— Щом мислите, че е важно…
Тя се поколеба, после отиде да извика Ричард.
Върна се след минута и покани Гърни при камината. Самата тя седна на страничната облегалка на съседното кресло и подръпна нервно един кичур коса до ухото си.
— Ричард сега ще дойде. Станало ли е нещо?
— Имам няколко въпроса.
— Какви?
Преди Гърни да отговори, Ричард влезе в стаята и седна в едно кресло. Поздрави с изкуствена професионална усмивка.
Гърни реши да говори по същество:
— Тази сутрин ме посети детектив Фентън. Каза ми нещо, което ме изненада.
— Не бих вярвала на нищо, което каже този човек — намръщи се Джейн.
Гърни се обърна към Хамънд:
— Каза ми, че наследявате огромно състояние.
Това не предизвика реакция.
— Вярно ли е? — настоя Гърни.
— Вярно е.
Може би предусетила логичния въпрос, Джейн се намеси:
— Не ви казах, защото се боях, че ще останете с грешно впечатление.
— По какъв начин?
— Ами, вие сте свикнали да работите с престъпници — хора, които правят ужасни неща за финансова изгода. Страхувах се, че завещанието на Итън ще ви накара да си помислите точно обратното.
— Обратното на какво?
— Беше ме страх, че заради безумните обвинения на Фентън може да си помислите, че под влияние на хипнозата Ричард е накарал Итън да му завещае парите — въпреки че е невъзможно. Идеята беше изцяло на Итън — да убеди Пейтън да се стегне.
— Беше чиста заплаха, за да съм честен — тихо каза Хамънд. — Опит да го изнуди да поправи поведението си. Посланието беше ясно: „Стегни се, иначе няма да получиш нищо.“ Итън беше решен да поправи брат си по всеки възможен начин.
— В действителност парите не бяха предназначени за Ричард — добави Джейн. — Даже когато дойде време за изпълнение на завещанието, той смята да ги откаже.
Гърни погледна Хамънд:
— Двайсет и девет милиона са доста пари за отказване.
— През живота си съм имал достатъчно пари, за да разбирам какво са и какво не са — отговори психологът, без да отмества от него синьозелените си очи. — Когато ги нямаш, си мислиш, че ще донесат в живота ти много по-голяма промяна, отколкото в действителност се случва. Само когато ги притежаваш, можеш да осъзнаеш какво ти отнемат. Баща ми имаше много пари и винаги е бил нещастен.
Гърни се облегна на коженото кресло и се втренчи в студената камина.
— Има ли и други факти, които не сте ми споделили, защото сте се опасявали, че ще остана с грешно впечатление?
— Не — побърза да отрече Джейн. — Няма друго.
— Ами телефонните обаждания до жертвите?
— Имате предвид обажданията, които брат ми уж бил направил в деня, преди да умрат?
— Да.
Тя стисна гневно устни и изсъска:
— Машинация на Фентън.
— Какво искате да кажете?
— Твърди, че е намерил един от предплатените телефони в чекмеджето на нощното шкафче на Ричард. Но Ричард никога не е ползвал това чекмедже и никога не е виждал този телефон.
— Намеквате, че Фентън го е подхвърлил?
— Не излиза ли така?
— Възможно е.
— Сигурно не ви каза, че Ричард се подложи на детектора на лъжата и издържа.
— Не, не спомена за това.
— Разбира се, че няма да спомене! Виждате ли сега каква е тактиката му? Говори само за неща, които злепоставят Ричард, а премълчава тези, които доказват невинността му!
Хамънд имаше вид, сякаш вече е минал през това и му е писнало.
— Някакви други въпроси? — попита.
— Фентън спомена също дисертацията ви за вуду.
— О, боже. Какво каза за нея?
— Посочи я като доказателство за интереса ви към използването на психологически контрол за убиване на хора.
Джейн гневно разпери ръце.
Гърни погледна Хамънд:
— Вярно ли е, че в дисертацията си свързвате вуду проклятията с хипноза?
— Тя бе обективно изследване на саморазрушителните душевни състояния, които шаманите създават у жертвите си. Мога да ви дам един екземпляр, но не виждам как ще ви помогне.