Обърна се пак към Стекъл:
— Явно положението е доста деликатно за вас.
Стекъл кимна мрачно.
— Истината е, че нямам никакво намерение да подривам разследването. Колкото повече неща научавам, толкова повече се убеждавам, че Фентън е на правилна следа.
Това предизвика поглед от Мадлин и изненадано намръщване от Стекъл.
— Доста рязка промяна — отбеляза той. — Доколкото бях разбрал, Джейн искаше да ви наеме, за да докажете, че Фентън греши.
— Такъв е методът ми на работа. Следвам единствено фактите.
— Където и да водят те?
— Точно така.
Стекъл кимна бавно:
— И не мислите, че фактите говорят в полза на Хамънд?
— Честно казано, не. Но да се върнем на натиска, на който сте подложен от страна на Фентън. Искате да си тръгнем и да прекратя разследването?
Стекъл вдигна ръце:
— В никакъв случай. Просто исках да бъда честен с вас и да ви кажа за натиска. Искам с тази гадост вече да се свършва.
— Напълно съм съгласен с вас.
— Добре. — Стекъл погледна Мадлин. — Разбирате какво искам да кажа, нали?
— О, да, отлично разбирам. Всички искаме това да свърши.
— Добре. Чудесно. — Стекъл показа зъбите си в някакво подобие на усмивка и посочи сребърния похлупак върху подноса. — Приятен апетит.
След като управителят на имението излезе, Гърни отиде до вратата и заключи. Мадлин стоеше пред огъня и гледаше тревожно.
— Може ли да проверим прогнозата?
— Стекъл вероятно преувеличава, за да ни накара да си тръгнем.
— Все пак да проверим прогнозата.
— Добре.
Гърни взе телефона си, отвори един метеорологичен сайт в интернет и написа „Вълчето езеро“. Когато се появиха данните за прогнозата, се намръщи и измърмори:
— Безполезна е.
— Защо, какво пише?
— Пише, че времето може да е ужасно, но може и да не е.
— Не може да пише това. Прочети…
— „Трийсет процента вероятност за силна снежна буря вечерта, с натрупване на суграшица между пет и седем сантиметра, с предпоставки за опасна пътна обстановка.“
— А за утре?
— „Трийсет процента вероятност за силен снеговалеж и снежна покривка до петдесет сантиметра. Възможно е образуване на еднометрови преспи и ветрове със скорост до шейсет километра в час.“
— Значи след днес следобед ще е невъзможно да се шофира?
— Пише само трийсет процента вероятност, което означава седемдесет процента вероятност да не е вярно.
Тя пак се обърна към прозореца. Загледа се към Дяволския зъб и Гърни чу шум от нервното човъркане на кожичките на пръстите ѝ с нокът.
Той въздъхна:
— Ако кажеш, може още сега да тръгнем за Вермонт.
Тя не отговори.
— Имам предвид, ако се притесняваш, че лошото време може…
— Дай ми минутка — прекъсна го тя. — Опитвам се да… да взема правилното решение.
Правилното решение? За какво?
Той взе ръжена и пак почна да пренарежда дървата. След малко се отказа и седна на дивана. Няколко минути минаха, преди тя пак да заговори — този път толкова тихо, че трябваше да се напрегне, за да я чуе:
— Ще дойдеш ли с мен?
— Къде?
— Искам да се върна там, където ходих тази сутрин… но трябва да дойдеш с мен… ако искаш.
Гърни усети, че е много важно да каже „да“. Както и направи. И се отказа от всички въпроси, които му дойдоха наум в този момент.
Тръгнаха в мъгла, която изтъня постепенно с приближаването им към хребета, образуващ котловината, в която се намираше Вълчето езеро. От другата страна нямаше никаква мъгла, но пътят бе хлъзгав и не можеше да се кара бързо.
Когато излязоха от ловния резерват „Гол“, джипиесът ги изкара на обществен път, водещ нагоре в планината.
След двайсет и пет минути навигацията ги уведоми, че следва разклон за Блекторн Роуд. Кръстовището, което стигнаха след малко повече от километър, представляваше центърът на изоставено селце, състоящо се от няколко дървени сгради в различна степен на разпад.
— Почти стигнахме — изрече нервно Мадлин.
След минута джипиесът ги уведоми, че трябва да завият надясно по Хемлок Лейн.
— Не завивай вдясно — спря го навреме Мадлин. — Пътят е изровен и обрасъл. Спри тук.
Гърни я послуша. Слязоха от колата в режещия вятър. Той вдигна яката на якето си и нахлупи вълнената шапка за ски върху ушите си. Каквото и да е била някога, сега Хемлок Лейн бе само едва очертана пътечка сред тъмния лес.