— Точно този пропуск искам да запълня.
— Нека аз да го запълня, преди да бъдете блокирани тук от бурята на века за нищо. — Стекъл се приближи до тях пред камината. — Вижте, ето какъв е проблемът с Пейтън. Много е просто. Ако мозъкът, стоящ зад четирите смъртни случая — убийства, самоубийства, както искате ги наречете — не е Хамънд, значи трябва да е някой друг. Самата идея, че това може да е Пейтън, е нелепа.
— Защо?
Стекъл понижи глас почти до шепот:
— Защото Пейтън Гол е невменяем наркоман, чиито приоритети се свеждат до кокаин, курви, още кокаин и още курви. — Погледна Мадлин. — Извинете за циничния език, госпожо Гърни, но трябва да наричаме нещата е истинските им имена. Говорим за наркоман с изветрял мозък, чийто единствен социален кръг се състои от проститутките, които води от къде ли не: Русия, Тайланд, Вегас, вертепите в Нюбърг — стигнал е до етап, в който няма значение.
Гърни забеляза лъскаво петно от избила пот върху бръснатата глава на Стекъл.
— Като последен оцелял член на рода Гол този невменяем е ваш шеф — изтъкна.
— Ха! Нямам никакви илюзии относно бъдещето си тук. Никога не съм имал официален договор. Всичко бе въпрос на взаимно доверие между мен и Итън и общи бизнес цели. А какво общо имаме с Пейтън? Нищо. Бих се изненадал дори, ако остана още три месеца, като гледам с каква скорост пропада този тип.
— Казаха ми, че наскоро се е взел в ръце. Поне за кратко.
— Така е, но и преди е имал периоди на вразумяване. И винаги завършват по един и същи начин — става още по-разюздан.
— Искате да кажете, че не само е прекалено луд, за да замисли сложно престъпление, а и едва функционира?
— Правилно сте ме разбрали.
— В такъв случай разговорът ни ще бъде много кратък.
— Няма да се съгласи да говори с вас — изтъкна Стекъл. Раздразнението му се усещаше ясно.
— Надявам се вие да ми помогнете. Професионалната етика не ми позволява да си тръгна, докато не поговоря с него, за да си изградя мнение на какво е способен. Ако това, което казвате за него, е вярно, не би трябвало срещата ни да продължи дълго. Кажете му, че петнайсет-двайсет минути са ми достатъчно.
— Ами ако откаже?
— Може да го убедите да ме приеме, ако му кажете, че ще остана, докато не разговарям с него — че ще го наблюдавам, може да се поинтересувам и от забавленията му.
Стекъл си пое дълбоко дъх и издиша бавно:
— Добре. Както искате. Ще му предам желанието ви.
— Би било супер, ако го видя утре — преди голямата буря да ни засипе.
— Ще се опитам — отговори Стекъл. Усмихна се машинално и излезе.
Мадлин гледаше изпитателно лицето на мъжа си.
— Какво си мислиш? — попита.
— Мисля, че управител на планински хотел е странна длъжност за човек, който мрази планинското време.
Качиха се в апартамента. Гърни имаше чувството, че е попаднал на място, където сигналите от две различни радиостанции се припокриват. Ролите му на детектив и съпруг изпращаха конкуриращи се сигнали и смущенията в ефира ставаха все по-силни. Не можеше да отрече, че със странните факти около него случаят го привличаше. Освен това изпитваше силна необходимост да подкрепя Мадлин, особено сега; но не знаеше как най-добре да ѝ осигури тази подкрепа. Хрумна му, не за първи път, че по-лесно му се удава да води разследване на убийство, отколкото да решава проблемите в брака си. Обхванат от колебание, реши да остави на нея да определи бъдещите му действия.
— Ако искаш да се откажа от тази работа с Хамънд, ще го направя. Можем да тръгнем утре сутринта, да се видим с Хардуик и Анджела в Лейк Джордж, както се уговорихме, после да заминем за Вермонт.
— Ами Пейтън Гол?
— Хардуик може да говори с него — ако реши. Ще оставя той да се оправя. Единственото, което обещах на Джейн, беше да мина през Вълчето езеро за ден-два и да огледам обстановката. Аз огледах.
— И какво видя?
— Нищо, което да не влиза в противоречие с нещо друго.
— Например?
— Имаме заподозрян за престъпление, което дори не е възможно да е извършил. Имаме пропаднал брат на най-богатата от жертвите, който има огромен мотив за убийство, но никой дори не си помисля, че може да го е извършил. Имаме семейна легенда, включваща кошмар с вълци, която звучи като пълна измислица — обаче подобен кошмар е свързан със смъртта на още четирима души през последния месец. Имаме общ работник, когото всички мислят за луд — обаче той изглежда е единственият, който вярва, че във „Вълчето езеро“ има някакво зло.
— Ами Джейн?