— Какво за нея?
— Любящата сестра, търсеща истината, на практика те излъга, когато скри, че Ричард е облагодетелстван от завещанието на Итън — а това е може би най-важният факт в целия казус.
— Права си. И това е още едно доказателство, че целият случай е една голяма плетеница. Повечето факти звучат странно, даже невъзможно.
Мадлин се усмихна дяволито:
— Значи се хвана на въдицата.
Гърни примигна, смаян от хитрия начин, по който тя го отклони от първоначалното му предложение — да се откаже от разследването.
— Хвана се на въдицата — повтори тя. — Няма нищо, което да те привлича повече от странното и невъзможното. Може да си мислиш, че си в състояние да се откажеш, но не си. А дори да беше… аз трябва да остана.
— Защо?
— За да довърша това, заради което дойдох.
В този момент телефонът му иззвъня.
Името на дисплея бе Ребека Холдънфийлд. Гърни погледна Мадлин и тя сви рамене. Той вдигна.
— Ребека?
— Здравей, Дейвид. Не знам дали това, което открих, ще ти бъде полезно, но реших да ти се обадя веднага щом мога.
— Благодаря.
Мадлин влезе в банята и затвори доста шумно вратата.
— Прегледах статиите, които Хамънд е публикувал в различни научни списания — продължи Ребека, — а също неща, които са излизали за него в медиите. Повечето материали в пресата са свързани с противоречията около неговата „терапия за осъзнаване“ при хомосексуалисти. В наши дни хомофобите не са толкова много, колкото в миналото, но са все така кресливи.
При тези думи Гърни си спомни изпълнените с омраза очи на Боуман Кокс.
— Някакви други проблемни изяви?
— В професионалната област, да. Хамънд не се колебае да обвинява фармацевтичните компании, че разпространяват психотропни отрови. В същото време твърди, че хипнотерапията е абсолютно безопасна и че неговите методи постигат резултати, които досега са смятани за невъзможни.
— Описва ли някои от тези методи?
— Точно това е проблемът. Клиничната му успеваемост е документирана и изглежда удивително. При компулсивните разстройства, фобиите и посттравматичния стрес процентът на пациентите с пълно възстановяване е пет пъти по-голям от средния за Американската психиатрична асоциация.
— Но…?
— Но когато други терапевти се опитват да прилагат методите, описани от него, не постигат дори близък до неговия успех.
— Означава ли това, че историите за успехите му са фалшифицирани?
— Не, проверени са и са потвърдени. Хамънд дори подценява успехите си, което само по себе си е удивително.
— Какво е обяснението тогава?
— Според мен има уникално допълване на метод и терапевт.
— Тоест?
— Хамънд има невероятно силно клинично присъствие.
— Искаш да кажеш, че това му дава възможност да прави неща, които не се удават на други терапевти?
— Бих казала, че има необикновен лечителски талант. Подозирам, че други хора биха могли да научат методите му, но само ако наблюдават внимателно как работи.
Гърни се замисли за няколко секунди.
— Изглежда, че доктор Хамънд може да си лепне етикет с доста висока цена, ако рече.
— Меко казано. — Ребека замълча за момент. — Странното е, че очевидно не се интересува нито от пари, нито от престижна позиция в професионалните среди, каквато може да има.
— Още един въпрос, преди да затвориш. Говори ли ти нещо терминът „хипнотично индуцирано самоубийство“?
— Звучи ми познато. Ще ти кажа, когато се сетя откъде. Нещо друго?
— Хамънд коментирал ли е някъде тази нова област на изследвания, която ти спомена — отделянето на мислите от емоциите, предизвикани от тях?
— Да. В една от последните си статии споменава, че това може да се постигне чрез хипноза. Дори намеква, че може би вече го е правил.
27.
В 6.45 на другия ден, още при първите лъчи на зората, Гърни и жена му се качиха в субаруто и с увеличено на максимум парно потеглиха към Лейк Джордж. Мадлин заспа още преди да минат първия хребет.
Второстепенните пътища бяха заледени от среднощните превалявания и не можеше да се шофира бързо. Северната магистрала обаче беше суха и нямаше движение; така Гърни успя да навакса забавянето.
Пристигнаха в Лейк Джордж Вилидж в 8.56 и след няколко секунди той видя самото езеро — сиво под студеното небе. Минаха покрай пусто пристанище за яхти, затворен ресторант и разположен на самия бряг хотел с почти празен паркинг.
В 8.59 Гърни спря на бензиностанцията „Суноко“ на Удпекър Роуд. Забеляза червения „Понтиак GTO“ до магазина зад колонките. Хардуик крачеше напред-назад в края на паркинга и пушеше. Изглеждаше мрачен. Стиснатите зъби, напрегнатото мускулесто тяло и тези студено сини очи като на ескимоско куче можеха да накарат всеки разумен човек, който не го познава, да стои на разстояние.