Анджела замълча и си пое дълбоко дъх.
— Обаче после, в пет сутринта, ме събуди. Изглежда, че не беше мигнал цяла нощ. Пита ме три пъти дали наистина съм будна и дали слушам внимателно. После с много сериозен тон ми каза да забравя за онова обаждане. Каза никога да не споменавам за него и за нищо на света да не казвам на никого — че ако някой научи за обаждането, има опасност и двамата да умрем!
Отвори очи и по страните ѝ потекоха сълзи.
— И аз мълчах. Кълна се. Не съм казала на никого. Нито дума.
28.
Докато тичаше обратно към хотела, Гърни се опитваше да анализира разговора с Анджела Кастро, да отдели фактите от разсейващите фактори около тях.
Не беше сигурен в коя категория да сложи самата Табита. Имаше нещо странно в уважението, което тази доминираща с физическото си присъствие жена демонстрираше към плахата дребна Анджела.
Излъчването на самата Анджела, със скована руса прическа и болезнено слаба фигура, също бе необичайно. Изглеждаше уплашена, детински романтична и склонна да се изолира в свой въображаем свят. В същото време беше достатъчно прагматична, за да вземе пари и кола назаем от брат си.
Друго интересно бе сънят на Стивън Пардоза с познатите му елементи — вълка, ножа. И отвращението на Пардоза към Ричард Хамънд, изразено с емоционално заредени думи като „зловещ“ и „гнусен“.
Гърни имаше усещането, че тъмният фокус на срещата бе разказът на Анджела за тайнственото телефонно обаждане — реакцията на Пардоза, вероятната връзка с Хамънд и настояването за запазване на разговора в пълна тайна. Детективът се питаше дали страхът от фатален изход бе породен от конкретна заплаха, направена от обаждащия се, или от заключение, до което Пардоза е стигнал, докато е размишлявал за възможните последствия от обаждането в малките часове. Второто изглеждаше по-вероятно, съдейки по разказа на Анджела.
Имаше и още нещо — елемент, който Гърни не можеше да посочи ясно. Струваше му се, че нещо от казаното от Анджела не се вписва в общата картина. Опита се да проиграе целия им разговор наум, но тази момент му се губеше.
Върна се в хотела и завари жена си и Хардуик в двата противоположни края на дивана във фоайето. Очите на Мадлин бяха затворени, но изправеното положение на главата ѝ подсказваше, че не спи, а размишлява съсредоточено върху нещо. Хардуик говореше тихо по телефона.
Гърни се настани на едно кресло срещу тях, от другата страна на стъклената масичка.
— Появи ли се младата дама? — попита Мадлин, като отвори очи.
— Точно както беше обещала.
— Как ти се стори?
— Странно малко създание. Вманиачена по куклите. Самата тя прилича на кукла. Някакви проблеми, докато ме нямаше?
Тя кимна към Хардуик, който вече приключваше разговора:
— Той ще ти каже.
Хардуик затвори. Чукна по няколко иконки на смартфона, прегледа няколко снимки, направи някакви промени на последната и плъзна телефона по масичката към Гърни.
— Погледни това.
На снимката Гърни разпозна долната част на предницата на автомобила си.
— Това моето субару ли е?
Хардуик кимна:
— Увеличи.
Гърни увеличи снимката и централната ѝ част зае целия дисплей.
— Още — каза Хардуик.
Гърни повтори. Сега на екранчето се виждаше само предният мост и мъжка ръка, навлизаща във видимото поле от единия ъгъл и сочеща с палец малка издатина върху един от болтовете.
— Пак увеличи.
На последната степен на увеличение се виждаха само палецът и изпъкналият предмет. При този мащаб личеше, че нещото е с размер приблизително на наредени една върху друга четири петцентови монети.
Гърни погледна удивено приятеля си. Не знаеше дали да вярва на очите си.
— Вярвай — каза Хардуик.
— Боже мой. — Гърни се вгледа по-внимателно в снимката. — Това е може би една десета от размера на най-малкото проследяващо устройство, което съм виждал.
— Съгласен.
— Там ли го остави?
— Да. Не е необходимо да афишираме, че сме го открили, докато не разберем с кого си имаме работа.
— Устройството на задната броня същото ли е?
— Изобщо не. Точно тук става интересно. Онова на задната броня е съвсем обикновено, каквото можеш да си купиш навсякъде. Дори не заслужава да го снимам. От ония стари боклуци, които се използват в Криминалното бюро. От ония стари боклуци, които всеки може да си поръча за сто долара от интернет. Тъй че какво се случва тук? Някакви идеи, Шерлок?