— Бих искал да изпратим снимката на по-малкото устройство на Уиг.
— Вече го направих.
— Чудесно. Тя е специалист. И новата ѝ позиция също ще е от полза.
— Съгласен. Някакви идеи междувременно?
— Да, но само толкова — идеи. Фактът, че двете устройства са различни, навежда на мисълта, че са поставени от различни субекти.
— Субекти? — хвана се за думата Мадлин, като го изгледа.
— Не знам как иначе да ги нарека на този етап. Може да са две различни полицейски служби, може да са различни отдели в една и съща служба, официални или неофициални разследващи и така нататък. Единственото, което е ясно на този етап, е, че са на много различно технологично ниво.
— Впрочем — каза Хардуик — ще бъдеш ли така добър да ни разкажеш какво си говорихте с гаджето на Пардоза.
През следващите петнайсет минути Гърни ги запозна с подробностите от разговора.
Хардуик веднага се съсредоточи върху обаждането, което е получил Пардоза:
— Изглежда, че то е задействало цялата работа, или поне е задействало Пардоза.
— Трябва да проверим следата „някой, с когото са ходили на лагер“. Родителите му би трябвало да могат да ни кажат в кой ученически лагер е ходил и кога. Дори може да знаят с кои деца е бил приятел. Можеш ли да провериш това?
Хардуик се закашля и се изхрачи в кърпичката си.
— Голяма разправия ще е и вероятно нищо няма да излезе. Но какво друго, по дяволите, да правя със…?
Не довърши, защото телефонът му иззвъня. Той погледна дисплея и на лицето му се изписа изненада:
— Леле, много бързо. Уиг е.
Веднага ѝ благодари за бързата реакция, послуша около минута, после пак заговори:
— Чакай малко, Робин. Гърни е при мен. Чакай да отидем на по-уединено място, за да пусна на високоговорител. — Обърна се към Гърни и Мадлин. — Хайде да се преместим в колата ви.
Мадлин го погледна скептично:
— В нашата следена кола?
Хардуик я увери, че скенерът не е засякъл устройства за подслушване, а само за проследяване. Отидоха при колата, все още спряна под навеса, и седнаха на същите места, които бяха заели по-рано. Хардуик включи телефона си на високоговорител.
— Добре, Робин. Би ли повторила онова, което започна да казваш преди минута?
— Питах дали сте сигурни, че устройството от снимката събира информация за местоположението ви и после я предава.
Въпреки че Гърни не беше виждал Робин Уиг повече от години, характерният ѝ нисък глас извика много ясно образа ѝ в съзнанието му. Беше жилава червенокоса с малко мъжка спортна фигура, някъде между трийсетте и четирийсетте. Изключително умна, държанието ѝ бе лаконично и професионално.
— Според скенера, който ми изпрати, няма съмнение — отговори на въпроса ѝ Хардуик.
— Дейв, устройството още ли е закрепено на автомобила ти?
— Да. Не искаме все още да го махаме.
— Искате ли да научите повече за него?
— Да. Колко напреднала технология е и така нататък.
— И какво може да ви подскаже за хората, които са го поставили?
— Точно така. Освен това ми е интересно дали си виждала такова досега.
Въпросът предизвика напрегнато мълчание. Гърни усети, че е преминал тънка граница, и добави:
— Всичко, което можеш да ни кажеш за него, ще е от полза.
— Колко подробности ви интересуват относно техническите и икономическите проблеми, свързани с такова ниво на миниатюризация?
— Толкова, че да ни помогнат да разберем с какво си имаме работа.
— Добре. Това устройство е с две поколения по-напред от онова, което повечето полицейски служби считат за последен писък на технологията. Деветдесет и девет процента от специалистите по електронно следене в света дори не подозират за съществуването на такива устройства. Изяснява ли ти се картината?
— Леле! Какво прави такова нещо закрепено на колата ми?
— Не искам да драматизирам, но очевидно си попаднал в полезрението на противник със сериозни възможности.
— Колко струват тези джунджурийки? — попита Хардуик.
— Много — отговори Уиг. — Но основната пречка не са парите. Проблемът е достъпът.
— Значи говорим за шпионска играчка от доста високо ниво?
Отново настъпи напрегнато мълчание. Гърни усети, че Уиг им е казала всичко, което е готова да им каже, и няма да постигнат нищо, ако настояват още.
— Благодаря, Робин. Много ни помогна. Задължен съм ти.
— Ще ви кажа още нещо. Бъдете изключително внимателни. Който използва такава техника, играе с доста по-високи залози, отколкото ти си свикнал.