Последните думи на Уиг върнаха Гърни към един въпрос, който смяташе за основен, ако искаше да разбере защо Бюрото за криминални разследвания толкова се е фиксирало върху Ричард Хамънд — и разчиташе Хардуик да го изясни.
— Питах се, Джак… имаш ли вече някаква яснота кой от големите клечки насочва ръката на Фентън в хода на разследването?
— Удивително навременен въпрос — отбеляза Хардуик и леко се приведе. — Йерархията, стояща над Фентън, бе темата на разговора, който водех, когато ти влезе във фоайето.
— Какво откри?
— Открих, че командната стълбица, в чиято основа е Гилбърт Фентън, е скрита в гъста мъгла. Той е на „специално назначение“ още от откриването на връзката на Хамънд с привидните самоубийства.
— И това „специално назначение“ е извън обичайното му подразделение или изцяло извън Криминалното бюро?
— Никой не знае какво точно става, дори хората, които винаги знаят всичко.
— Обаче…?
— Носят се слухове, че е под крилото на междуведомственото звено по въпросите на националната сигурност.
Мадлин се обърна на седалката и погледна изненадано Хардуик:
— Национална сигурност? Какво означава това?
— След атентатите от 11 септември това понятие стана много разтегливо и може да означава всичко, което гадните малки щурмоваци от специалните служби си харесат.
— В този случай…?
— В този случай кой, по дяволите, може да знае?
Мадлин се намръщи:
— Да не би да казваш, че някой от службите за национална сигурност подозира Ричард Хамънд като терорист? Или шпионин? Няма логика!
Хардуик се изсмя мрачно:
— Нищо в мисленето или действията на тези хора няма логика… докато не го погледнеш в светлината на собственото им его. Тогава има перфектна логика.
— Шегуваш се, нали?
— Не ме карай да започвам тази тема. Познавам мнозина от тези надути настървени за власт тъпаци и егоистичните им интриги. Така нареченият Патриотичен закон, Агенцията за вътрешна сигурност и всички корпоративни свине, бозаещи от държавното виме, са нанесли на тази държава по-голяма вреда, отколкото Осама бен Ладен би могъл да сънува. Накратко, Америка се преебава сама, отпред и отзад. Сега играта е в ръцете на шпиони и мошеници — с неограничен достъп до личния ни живот.
Гърни изчака гневът на Хардуик да се уталожи, преди да зададе следващия си въпрос:
— Освен за промяната в йерархията на подчинение на Фентън успя ли да откриеш друго?
Хардуик шумно издуха носа си в мръсната кърпичка, преди да отговори:
— Научих някои дребни подробности, които могат да бъдат полезни. Например, преди да постъпи на служба в щатската полиция, Фентън изкарал три тура в армията. Последният — в разузнаването.
— Това да не се окаже някаква шпионска драма? — смая се Мадлин.
Хардуик сви рамене:
— С всички тия хипнози и контрол на поведението почва да прилича на „Манджурският кандидат“.
— Това е филм — напомни Гърни, — не е истински случай.
— Няма причина да смятаме, че не може да се случи — изтъкна Хардуик, като се наведе още напред. — Обзалагам се, че в разузнавателните служби е пълно с тарикатчета, които постоянно търсят как да постигнат такъв контрол върху съзнанието.
Гърни реши да върне разговора към главната тема:
— Службата на Фентън в разузнаването може да е свързана със смяната на началниците му. Но в момента още не знаем достатъчно, за да си правим изводи. Други открития?
— Това е засега.
— Нещо в гейската връзка?
— Какво например?
— Не знам. Но тя толкова се набива на очи, че няма как да я пренебрегнем — терапията за осъзнаване на хомосексуалността на Хамънд, демонизирането от страна на Боуман Кокс. Бих искал да знам дали в миналото на Уензъл и Балзак има нещо, свързано с хомосексуалност или хомофобия.
— Боби Бекър от Палм Бийч може да даде някаква информация за Уензъл. Нямам пряка връзка с полицията на Тийнек, затова за Балзак ще е по-трудно да научим. Познавам все пак хора, които познават други хора… Но по тази линия ще трябва време. Други въпроси?
— Същите като миналия път. Излезе ли нещо интересно за Норис Ландън? Или за Остин Стекъл — освен че е поправил се крадец, наркоман и мошеник? Имам и един нов въпрос. Ако Пардоза е имал странно обаждане, което го е накарало да отиде в имението „Вълчето езеро“, дали и Уензъл и Балзак не са получили такива?
Хардуик въздъхна:
— По-лесно щяхме да получим отговори, ако можехме да показваме полицейски значки. Авторитетът на закона е много полезен.