Гърни се усмихна, за да скрие нетърпението си:
— Мисля, че се разбрахме, че следващата ти задача ще е да посетиш родителите на Пардоза.
— Да. И да се надяваме, че ще си спомнят писмата на малкия Стиви от летните лагери, включително имената на другите деца, които е срещнал там.
— Ако не те познавах добре, Джак, бих си помислил, че мразиш да ходиш по задачи.
— Майната ти, Шерлок.
29.
След като Хардуик потегли с пълна газ на юг за необещаващата голям успех мисия във Флорал Парк, Гърни и Мадлин поседяха известно време мълчаливо в паркираното субару.
— Добре ли си? — попита той.
— Не.
— Какъв е проблемът?
— Всичко става все по-зловещо и по-сложно.
Един порив на вятъра духна кристалчета суграшица под навеса и те забарабаниха по предното стъкло. Мадлин примигна, сякаш шумът я върна към действителността.
— Хайде да тръгваме към Вълчето езеро, преди времето да се влоши.
Гърни кимна, запали и потегли по Удпекър Роуд към Северната магистрала.
— Маги, сигурна ли си, че не искаш да зарежем всичко?
— Сигурна съм. Но не защото харесвам Хамънд. Точно обратното. Той е разглезен гений с извратена зависимост от грижовната си до вманиаченост сестра. Ако съдим по историята за трупа в багажника, освен това е малко луд. Но не вярвам, че е убиец, контролиращ мислите на жертвите си. И знам, че ако се скрием от проблема, той няма да се реши.
Гърни имаше чувството, че един от стълбовете на живота му се разклаща. От момента на пенсионирането му като полицай Мадлин беше предвидима в едно отношение: постоянно го караше да престане да мисли за убийства и хаос и да съсредоточи вниманието си върху новия си живот на село. Никога не би го посъветвала да продължава разследване.
Промяната беше коренна и обезпокоителна.
Отбиха се да обядват на спокойствие в един тайландски ресторант в Лейк Плесид, макар че никой от двамата нямаше много апетит, и пристигнаха във „Вълчето езеро“ малко след четири. Вече се смрачаваше и температурата падаше.
Когато влязоха във фоайето на хотела, Остин Стекъл тъкмо излизаше от Големия салон. Зад него Гърни видя плахото блещукане на току-що запален огън.
Стекъл се усмихна напрегнато; голата &у глава бе запотена.
— Здравейте, тъкмо вас очаквах. — Кимна на Мадлин и се обърна към Гърни: — Уредих това, което искахте. Обаче Пейтън имал планове за вечерта. За утре също. И след това кой знае, ако разбирате какво искам да кажа. — Дръпна ръкава си и погледна лъскавия „Ролекс“. — Затова, ако искате да говорите с него… най-добре да отидете веднага.
Гърни погледна жена си и тя сви рамене. Пак се обърна към Стекъл:
— Няма проблем да е сега. Всъщност по-добре след петнайсет минути. Трябва да мина първо през стаята. Той очаква ли ме?
— Да, може да се каже. Ще му се обадя да го предупредя. Ще му кажа, че ще сте там след петнайсет минути. Знаете пътя, нали?
— Да. — С Пейтън понякога се говори трудно. Да не кажете, че не съм ви предупредил.
— Свикнал съм с трудни разговори.
Стекъл се прибра в офиса си.
Гърни и жена му се качиха в апартамента.
В главната стая беше тъмно. Вятърът стенеше покрай балконската врата. Гърни светна при вратата, после пресече стаята и запали лампата до дивана. Помисли дали да не запали и газената в другия край на помещението, онази с гравюрата на вълк в основата, но реши да не го прави. По-добре да я запази за резерва, в случай че пак спре токът.
Извади от джоба си широкообхватния скенер за електронни устройства, който му беше дал Хардуик, и го включи. Стартовият екран имитираше смартфон.
Мадлин, все още с яке, шал и плетена шапка, го гледаше.
— Стаята ли ще провериш?
Той я погледна предупредително — напомняне, че ако някой подслушва, не трябва да разбира за подозренията им.
В съответствие с инструкциите на Хардуик Гърни нагласи настройките. След по-малко от минута устройството беше в работен режим и на дисплея се появиха очертанията на стаята, в която се намираха.
Докато Гърни обикаляше помещението, на екранчето се появи червена точка, после — втора. Местоположението им се виждаше ясно в очертанията на стените. Отстрани бяха изписани разстоянието на всяко от устройствата от най-близката хоризонтална и вертикална повърхност (в този случай — от пода и стените), видът им, честотата и силата на сигнала. Най-отдолу данните бяха обобщени в един ред: УСТРОЙСТВА В РАЙОНА НА СКАНИРАНЕ: 2 АУДИО, 0 ВИДЕО.
Гърни направи още едно измерване, за да потвърди данните. Освен това искаше да види дали ще се появят други устройства, но скенерът показваше само тези две. Той го изгаси и прибра в джоба си. Обърна се към Мадлин, която го бе наблюдавала загрижено, и посочи мълчаливо двете места.