Выбрать главу

Първото беше големият портрет на Уорън Хардинг над барчето. Второто бе мобилният ѝ телефон на масичката до дивана.

Изражението ѝ се смени от недоумение на гняв.

Гърни искаше да огледа внимателно двете места, за да провери откритията на скенера. И понеже параметрите на излъчване бяха много различни, живо се интересуваше дали между двете подслушвателни устройства има същата разлика в технологиите, както между проследяващите в колата му. За да извърши проверката, без да издаде какво прави, трябваше да заглуши характерните шумове от манипулацията с предавателите.

И преди беше попадал в ситуации, когато се е налагало тайно да направи оглед на подслушвателно устройство. Основното правило бе, че звуковият камуфлаж трябва да е адекватен за обстановката. Бръмченето на блендер или кухненски робот можеше да заглуши почти всеки шум, но имаше малко ситуации, в които бе възможно да се използва, без да събуди подозрения. Обикновеният разговор не беше достатъчно силен. Перкусионна музика, гръмогласен смях, течаща вода — всички те можеха да свършат работа в подходяща обстановка, но нямаше да прозвучат на място сега.

Гърни огледа стаята за вдъхновение и в този момент решението му се представи само, когато Мадлин внезапно кихна.

След кратко замисляне той отиде при сака си, извади малък бележник и го отвори на бяла страница. Показа я на Мадлин и започна да пише: „Прави каквото ти напиша. Дръж се естествено. Когато кимна, престори се, че кихаш, прочисти гърлото си или се покашляй няколко пъти. Сега започни да подсмърчаш и се покашляй.“

Тя подсмръкна силно и прочисти гърлото си.

Гърни се престори на загрижен:

— Ох, още в колата си го помислих. Май се разболяваш. Или алергията ти пак се обажда.

— Може би е алергията. Такова чувство имам.

— Имаш ли представа от какво може да е предизвикана?

— Не знам. Нещо в стаята? В колата? Във въздуха? Знам само, че адски ми дращи в носа и гърлото.

Мадлин говореше толкова убедително, че Гърни почти ѝ повярва.

— Носиш ли нещо, което може да я облекчи?

— Мисля, че не.

— Може утре да се отбием да купим.

Той ѝ даде знак да дойде при него и се приближи до портрета. Пресегна се над бутилките върху бара и точно когато хвана рамката, кимна.

Мадлин изведнъж се разкиха, а Гърни повдигна картината, като внимаваше за кабела, на който бе закачена, и надникна отзад. Веднага забеляза, че краищата на въженцето са пъхнати в пластмасови маркучета, всяко от които можеше да побере подслушвателно устройство с размера на запалка. Самият кабел можеше да е замаскирана антена. Естеството на скривалището подсказваше стандартно аудиоустройство, достъпно за всеки, който иска да си го купи. На фона на още кихане от страна на Мадлин Гърни върна картината в предишното ѝ положение на стената.

Огледът на мобилния ѝ телефон бе по-голямо предизвикателство.

Гърни посочи на Мадлин края на дивана откъм масичката. Опита се да симулира загриженост:

— Мила, защо не си легнеш и не се опиташ да си починеш? Може би да се стоплиш с одеяло?

— Не съм уморена. Само това дращене в гърлото ми… Като че ли е възпалено. Може би все пак съм настинала.

— Поне седни малко. Качи си краката на табуретката. Няма да навреди, ако малко се отпуснеш.

— Добре. Поне няма да ми навреди.

Това звучеше пресипнало и автентично. От опит Гърни знаеше, че с раздразнен тон разговорът звучи по-истински.

Тя седна на дивана и пак започна да подсмърча и да прочиства гърлото си.

Гърни отиде до масичката и постави ръка върху телефона ѝ, за да провери температурата му. Беше съвсем студен, а не загрят както очакваше.

Най-често срещаният начин за проникване в чужд телефон, е като се модифицира софтуерът, тъй че хакерът да може да управлява дистанционно функциите на апарата — например микрофона и предавателя, като по този начин го превърне в устройство за подслушване.

Този подход обаче оставя следи — най-лесна за забелязване е топлината, генерирана от батерията. Тъй като скенерът показваше излъчване на сигнал от телефона, Гърни очакваше да е загрят. Това, че не беше, означаваше, че има нещо странно.

За да научи повече, трябваше да разглоби самия апарат.

С Мадлин имаха един и същи модел. Гърни извади своя, за да направи предварителен оглед. За да свали задния капак, явно имаше нужда от много малка отвертка.