Гърни кимна:
— Сигурно сега, след като вече е мъртъв, ви е по-лесно.
— О, да — усмихна се Пейтън.
— Дори след промяната на завещанието ще получите цял тон пари. И ако полицията докаже, че Хамънд е замесен в смъртта на Итън, всичко, приписано на него, ще се върне при вас. Ще получите петдесет и осем милиона накуп.
Гол отново се прозина.
Прозявката, знаеше Гърни, е двусмислена реакция, която може да означава както отегчение, така и изнервеност. Почуди се кое от двете е валидно в момента.
— Имате ли планове за всички тези пари?
— Плановете ме отегчават. Парите ме отегчават. Парите трябва да се гледат, управляват, кътат. Трябва да се инвестират, балансират, манипулират. Трябва да мислиш за тях, да говориш за тях, да се притесняваш за тях. Страшна досада. Животът е прекалено кратък за всички тези глупости. За всичкото това планиране.
— Слава богу, че го има Остин, нали?
— О, да. Самият Остин е един досаден негодник, но има талант да планира. Разбира от пари. Грижи се добре за тях. О, да, слава богу, че има гадни малки досадници като Остин.
— Мислите ли да го оставите като управител на състоянието на Гол?
— Защо не? Той може да поддържа нещата, докато аз живея, както ми изнася да живея. — Пейтън намигна на Гърни. Мързеливо, лукаво, похотливо намигване. — Така всички ще са доволни.
— Освен четиримата умрели.
— Това е ваша работа, детективе. Остин инвестира милионите на Гол. Аз шибам най-красивите жени на света. А вие си тровите живота, като се занимавате с мъртви хора. Всеки има нещо, за което го бива. Така е устроен светът.
Като по сигнал мократа блондинка отново се появи. Този път бе чисто гола.
31.
Гърни завари Мадлин в Големия салон, в кресло пред камината. Очите ѝ бяха затворени, но ги отвори, когато той седна до нея.
— Добре ли мина срещата?
— Не мога да реша дали Пейтън е най-самовлюбеният глупак на света, или само се преструва на такъв.
— Защо му е да го прави?
— Не знам. Но останах с впечатление, че играе роля.
— Човек, който може да прави каквото поиска?
— Каквото и когато поиска.
— Сам ли беше?
— Не точно.
Тя се загледа в огъня.
— Е, какво научи?
— Че е мразил Итън. Че го е смятал за нетърпим гадняр, искащ да контролира всички. Че изобщо не му дреме как е умрял и кой може да го е убил. Че парите го отегчават. Че разчита изцяло на Стекъл, за да го отърве от бремето да управлява състоянието на Гол. И че единственото, което иска от живота, е да се чука до несвяст със силиконова курва в сауна.
— Обаче не си сигурен?
— Не съм убеден, че е толкова разхайтен, колкото се представя — развей прах, който гледа само удоволствията. Мисля, че има и друга страна, която не виждам.
— И… какво ще правиш сега?
— Сега ли? Трябва да проверим къщата на Хамънд. Джак предположи, че и там има подслушвателни устройства. Мисли, че така Фентън е научил за неговото участие. Но иска да е сигурен.
— Имаш предвид в момента ли?
Гърни погледна часовника си:
— Моментът е подходящ колкото всеки друг, освен ако не искаш да направя нещо за осигуряване на вечерята преди това.
— Не съм гладна… Но искам да дойда с теб. Проблем ли е?
— Никакъв.
Гърни извади телефона си и набра номера на Джейн.
Двайсет минути по-късно двамата с Мадлин стояха в антрето на бунгалото и изтупваха дрехите си от ледени кристалчета.
Разтревожената Джейн взе якетата и шапките им и ги закачи до вратата.
— Нещо случило ли се е?
Гърни се усмихна. Нямаше нужда от тези думи — те бяха изписани на лицето на Джейн.
— Искам само да ви осведомя как върви разследването досега и да ви задам няколко въпроса, ако нямате нищо против.
Тя ги заведе в хола на бунгалото, където Ричард разпалваше скромен огън. Изражението му беше празно.
— Извинявайте, че идвам без предварителна уговорка, но реших, че е полезно да ви разкажа какво ново съм открил — каза Гърни.
Очевидно без никакъв ентусиазъм Хамънд им посочи дивана. Когато те седнаха, двамата с Джейн се настаниха срещу тях. На масата до креслото на Хамънд имаше два лаптопа, и двата — включени.
— Е? — попита психологът. Немигащите му очи бяха смущаващи както винаги.
Гърни посочи компютрите:
— Надявам се, че не ви прекъсвам.
— О, не. Само малко вуду.
— Моля?