— При последното ви идване попитахте за интереса ми към проклятията, използвани от шаманите. Това ми напомни за последната ми статия на тази тема, която така и остана недовършена. Реших да я довърша сега. При моята репутация на човек, убиващ с магия, интересът ще е голям.
— Любопитно ми е да чуя повече за нея, стига да не е на прекалено научен език.
— Представлява практическо описание на начините да се прекъсне силата на заклинанието.
Мадлин вдигна вежди:
— Да не би да казвате, че тези магии наистина убиват хора?
— Да. Всъщност вуду магията може би е най-елегантното оръжие на света.
— Как действа? — попита Гърни.
— Започва с вярата. Израснали сте в общество, където всички вярват в свръхестествените сили на шамана. Казали са ви, че магиите са смъртоносни и сте слушали истории, които го доказват. Вярвате на хората, които разказват тези истории. И накрая виждате доказателството със собствените си очи. Виждате човек, на когото са направили заклинание, и после как изтлява и умира.
Мадлин го изгледа уплашено:
— Как е възможно?
— Възможно е, защото жертвата вярва, че се случва.
— Не разбирам.
— Не е толкова сложно. Нашият ум постоянно търси причинно-следствени връзки. Това е необходимо за оцеляването ни. Но понякога грешим. Човек, който знае, че са му направили магия и вярва в силата ѝ, изпада в ужас, защото вярва, че е обречен. Страхът убива апетита му. Той почва да слабее. Вижда в тази загуба на тегло доказателство, че смъртта наближава. Това още повече го ужасява. Продължава да слабее, губи сили, разболява се. Вижда болестта — всъщност причинена от собствения му страх — като резултат от магията на шамана. Колкото повече се увеличава страхът му, толкова повече се задълбочават симптомите, подхранващи този страх. И след време тази порочна спирала го убива. Човекът умира, защото е повярвал, че умира. И смъртта му затвърждава вярата на племето в силата на магията.
— Впечатляващо — призна Гърни. — Убиецът не е докоснал жертвата, механизмът на убийството е психологически и смъртта на човека, на практика, е причинена от самия него.
— Да.
— Много прилича на теорията на Фентън за четирите самоубийства.
— Да.
Напрегнатата тишина, която последва, бе прекъсната от Мадлин, която попита:
— Не споменахте ли, че магията може да бъде развалена?
— Да, но не по начина, който може би си представяте. Някой с научно мислене може да се опита да убеди жертвата, че вуду е шарлатанство и действа само върху хора, вярващи в такива глупости. Този подход обикновено не действа и жертвата умира.
— Защо?
— Защото подценява силата на убежденията. Когато се сблъскат, фактите не могат да се мерят с убежденията. Може да си мислим, че убежденията ни се основават на факти, но истината е, че фактите, които възприемаме, се основават на убежденията ни. Голямата илюзия на аналитичния ум е, че фактите могат да убеждават. Хората не умират, за да защитават факти, а за да защитават убежденията си.
— Какъв тогава е отговорът? Ако видите жертва на проклятие, която страда и бавно си отива, какво ще направите?
Хамънд се втренчи в лицето ѝ с нечовешките си очи:
— Номерът е да приемеш силата на магията, а не да я отричаш.
— Да я приемеш… как?
— Когато бях в Африка, веднъж ме помолиха да говоря с един човек, който беше прокълнат от местния шаман и както може да се очаква, бе започнал да се стопява. Един западен психиатър беше пробвал логическия метод, но без резултат. Аз възприех друг подход към разума на човека. Накратко, казах му, че в миналото местният шаман толкова е злоупотребявал с мощта на вуду за собствено облагодетелстване, че духовете са му отнели силата. Обясних му, че за да запази позицията си, за да не научи племето, че е изгубил магическите си способности, е почнал да трови жертвите си. Измислих цяла история, включително подробности около смъртта на друга жертва наскоро — точно как става, как симптомите на отравянето имитират признаците на истинска магия. Докато говорех, виждах как разказът ми се запечатва в ума на човека. И в крайна сметка подейства. Подейства, защото той можеше да приеме обясненията ми, без да се откаже от изконната си вяра в силата на вуду.
Мадлин потъна в мълчание, явно ѝ беше трудно да осмисли всички следствия от това.
— Какво стана с шамана? — попита Гърни.
— Скоро след като слухът, че е изгубил силата си, се разпространи, в хамака му попадна смъртоносно отровна змия. — Хамънд сви рамене. — Шаманите си създават много врагове. В Африка има твърде много опасности. Твърде много възможности за отмъщение.