— Чувствате ли се виновен за смъртта му?
— Не по-виновен за смъртта му, отколкото за спасението на човека, когото се опитваше да убие.
Докато разсъждаваше над чутото, Гърни си даде сметка за страни от природата на Хамънд, които досега не беше забелязал — решителност, прагматизъм, готовност да изцапа ръцете си в опасна ситуация. Докато се опитваше да измисли как да проучи по-добре тези качества, телефонът му изпиука.
Погледна дисплея. Текстовото съобщение от непознат номер бе кратко, обезпокоително и за момент неразбираемо.
СЕКРЕТНА ТЕХНОЛОГИЯ. СЪВЕТВАМ НЕЗАБАВНО ОТТЕГЛЯНЕ. У.
В следващия момент осъзна, че това е отговор на снимката, която бе изпратил на Уиг от вътрешността на телефона на Мадлин. Тя пак го предупреждаваше: видът на подслушвателното устройство подсказваше, че са замесени хора, с които не трябва да си има работа.
Искаше да говори с нея, даже се изкуши да ѝ се обади, но го спря тайнственият тон на съобщението. Хрумна му все пак, че може да използва получаването на есемеса като естествено прикритие на сканирането за електронни устройства, което беше истинската цел да дойде в бунгалото.
Гърни стана от дивана и си придаде смутено изражение.
— Извинявайте, но изникна нещо. Трябва да свърша малко работа.
Отдалечи се и незабелязано смени истинския си телефон със скенера от джоба си. Бавно отиде в другия край на стаята, като че ли искаше да се уедини. Включи скенера, нагласи настройките и започна да обикаля из помещението, като се взираше в дисплея, сякаш чакаше да се активира лоша интернет връзка.
Джейн стана и отиде да направи нещо в кухнята.
Гърни видя очертанията на стаята на дисплея и веднага след това се появиха три червени точки — три различни предавателни устройства, всяко с различна честота.
В същото време подслушваше разговора на Мадлин с Хамънд.
— Искате да кажете, че сте спасили живота на жертвата, като сте измислили лъжлива история?
— Като му дадох алтернативен начин да разбере болката си.
— Обаче е било лъжа.
— И това ви притеснява? Може би сте прекален идеалист.
— Защото ценя истината ли?
— Може би я цените прекалено високо.
— Каква е алтернативата? Да вярвам на лъжи ли?
— Ако бях казал на онзи заблуден човек истината — че вуду няма собствена магическа сила, а е само трик и собственият ум на жертвата я обрича на бавно самоубийство — нямаше да ми повярва. Предвид културата, в която е израсъл, няма как да ми повярва. Щеше да отхвърли истината като еретични брътвежи. И в резултат от това щеше да умре.
— Значи истината не е важна?
— Важна е. Но не е най-важното нещо. В най-добрия случай тя ни помага да живеем. В най-лошия ни погубва. — Хамънд, още седнал в креслото до огъня, се наведе към Мадлин. — Истината се надценява. Това, от което реално имаме нужда, е поглед върху нещата, който да прави живота ни годен за живеене.
Настъпи дълго мълчание. Когато Мадлин пак заговори, думите ѝ бяха все така предизвикателни, но вече не с предишния настъпателен тон:
— Това ли правите като терапевт? Измисляте правдоподобни лъжи, с които пациентите ви могат да живеят?
— Правдоподобни истории. Начини за разбиране на събитията в живота им, на особено травматизиращи събития. Не е ли по-добре приказка, която ти помага да живееш по-щастливо, отколкото истината, с която не можеш да се примириш?
След кратка пауза тя отговори тихо:
— Може би сте прав.
От една страна, Гърни се опитваше да осмисли току-що казаното от Хамънд и последвалата реакция на Мадлин, която го изненада и разтревожи. Същевременно се стараеше да се съсредоточи върху данните на скенера. Второто му усилие бе прекъснато от следващия коментар на Хамънд:
— Може би в живота ви има събитие, което не сте успели да наместите адекватно в история, с която можете да живеете спокойно. Това е често срещан източник на страдание. Но това страдание може да бъде облекчено.
Пак настъпи тишина и Гърни отново се фокусира върху скенера. Обиколи още веднъж помещението, за да засече точното местоположение на устройствата. Бяха на сравнително централни позиции — близо до места, където най-често се провеждат разговори: креслата и дивана до камината, масата за хранене, едно бюро със стационарен телефон на него.
Едната червена точка на схемата показваше подслушвателно устройство в основата на дървена подставка за саксии, пълна с филодендрони. Друго, с подобна честотна характеристика, беше на по-малко от три метра от първото, в един свещник от ковано желязо. Вниманието на Гърни обаче бе привлечено от третото. То беше с честота на предаване в свръхвисокия диапазон, подобно на микроскопичния предавател в мобилния телефон на Мадлин, и изглеждаше разположено в деликатния връх на една антикварна лама с подставка на пода.