Гърни изключи скенера и го прибра в джоба си. Приближи се до лампата и огледа малкия орнамент на върха на абажура с формата на миниатюрна ваза, изрязана от матов скъпоценен камък. Беше с наситено зелен цвят и изпъстрен с алени петна.
Джейн се върна от кухнята.
— Свършихте ли онова, което трябваше?
— Да. — Гърни се отдръпна от лампата. — Приключих. Извинявайте за прекъсването. Трябва обаче да ви информирам за някои неща и да ви задам няколко въпроса.
— Чу ли, Ричард?
Той я погледна и събра пръсти под брадичката си. Насочи вниманието си, с видима неохота, от Мадлин към Гърни.
— Слушам.
След като се увери, че помещението се подслушва, Гърни се колебаеше каква част от информацията да сподели. Едно беше сигурно — не искаше да застрашава Анджела Кастро. За другото щеше да импровизира. Хрумна му, че би било интересно да научи мнението на Хамънд за вероятността някой да го следи.
— Минавало ли ви е през ума, че в къщата и колата ви може да има подслушвателни устройства?
— Даже бих се изненадал, ако няма.
— Взели ли сте предпазни мерки?
— Не. Нямам какво да крия.
— Добре. Да сменим темата. Колко луд е Пейтън Гол?
Хамънд се усмихна вяло:
— Запознахте ли се вече с него?
— По-рано днес. В оранжерията му. В компанията на една гола жена.
— Само една?
— Това обичайно ли е?
— О, да, то е ежедневие за него.
— Значи не е било постановка за пред мен?
— Имате предвид, че не се е преструвал на глупак, за да го задраскате от списъка със заподозрени?
— Нещо такова.
— Бих казал, че сте видели истинската му същност.
— Твърдеше, че парите го отегчават и че не се интересува от тях. Истина ли е, или лъже?
— Истина е, доколкото управлението на пари изисква определено внимание и търпение, които той просто не притежава. Но е лъжа от гледна точка на огромния му интерес към това, което може да си купи с тях.
— Тоест Пейтън получава кокаина и курвите, а Остин — финансовите доклади.
— Нещо такова.
— Добре, друг въпрос. Научих от надежден източник, че поне един от загиналите е получил странно телефонно обаждане една-две седмици преди да дойде в имението „Вълчето езеро“. Възможно е онзи, който му се е обадил, да го е посъветвал да дойде при вас.
— Какво „странно“ има в това?
— Останал е с впечатлението, че трябва да запази обаждането в тайна — и че има опасност дори да бъде убит, ако разкаже на някого за него.
— Да бъде убит? — изненада се Хамънд. — Ако каже на някого за препоръката да дойде при мен?
— Така е казал тогава. Това говори ли ви нещо?
— Абсолютно нищо.
— Ходили ли сте на летен лагер?
— Моля?
— Летен лагер. Ходили ли сте някога? Като дете или възпитател? Или в някакво друго качество?
— Не. Защо питате?
— Дълго е за обяснение. Но ако не сте ходили никога на лагер, няма значение.
— Щом казвате. — Хамънд прозвуча раздразнено като човек, който е свикнал сам да решава дали нещо е важно, или не е. — Други въпроси?
— Ще споделя само едно наблюдение. Мисля, че нещата започват да се изясняват. Не казвам, че краят се вижда, но съм почти сигурен, че картината няма да е тази, която Тил Фентън иска да представи.
Джейн, която досега мълчаливо следеше разговора, се обади за първи път:
— Благодаря! Никога не съм се съмнявала в способността ви да разкриете истината, но е хубаво, когато го чувам от вашата уста.
— Имам един въпрос — обърна се Мадлин към Хамънд с тон, подсказващ, че въпросът ѝ е породен от нещо, което досега си е мислила. — Относно спомена ми за нещо, което се случи в далечното минало недалеч от тук. Мислех, че като дойда, това ще ми помогне да го преодолея. Но не стана. Дори стана още по-мъчително. Освободих спомена. Но не знам какво да правя с него. Не мога да се отърва от него. Но и не мога да се помиря с него. Не знам какво да правя.
— И въпросът ви е…? — попита с тих глас Хамънд и се усмихна.
— Помагали ли сте друг път на човек с подобен проблем?
— Да. Както казах по-рано, често помагам на хора да преодоляват травми от минали събития.
— Мислите ли, че можете да помогнете на мен?
Гърни едва сдържа подтика си да я прекъсне, да отклони молбата ѝ.
Не каза обаче нищо от страх да не прозвучи прекалено рязко. Запази каменно мълчание, смаян от готовността ѝ да разголи душата си пред човек, обвинен за четири убийства.