Мадлин и Хамънд се уговориха да се видят в бунгалото в 9.00 на следващия ден и след няколко минути всички си пожелаха лека нощ. Хамънд отиде до камината, взе един ръжен и почна да разравя разпадащите се въглени. Джейн изпрати гостите до верандата.
Суграшицата беше спряла и въздухът бе леден.
— Добре ли сте?
Гърни бе толкова вглъбен в мислите си, че му трябваха няколко секунди, докато осъзнае, че въпросът на Джейн е към него.
— О… да… добре съм.
По изражението ѝ личеше, че не му вярва, но тъй като не искаше да говори за онова, което наистина го тревожеше, а именно предложението на Мадлин да се срещне с Ричард, той потърси друго обяснение. И бързо намери.
— Може да ви прозвучи странно, Джейн, но ме заинтересува орнаментът на върха на една от лампите ви. Сещате ли се за какво говоря?
— Кървавият камък ли? Зеленият с червените петънца?
— Същият. Към лампата ли си е, или сте го купили отделно?
— Винаги е бил част от лампата, доколкото знам. Някои от вещите тук са на Ричард, но лампите и мебелировката са собственост на хотела. Има ли конкретна причина да се интересувате?
— Никога не бях виждал такъв камък.
— Да, наистина е необичаен. — Тя се поколеба за момент. — Странно е, че питате точно за него.
— Защо?
— Преди около година изчезна. И няколко дни по-късно пак се появи.
— Не разбрахте ли защо?
— Не. Разпитах, разбира се. Хората от поддръжката, чистачките, никой не знаеше нищо. Дори казах на Остин. Никой нямаше представа как и защо може да е станало.
Джейн погледна Гърни очакващо, сякаш той можеше да даде обяснение. След като той не каза нищо, тя добави:
— И сега пак се случи.
— Как така?
— Преди около месец. Направи ми впечатление, защото това е любимата ми лампа. Използвам я всяка вечер.
— Пак се е случило? По същия начин?
— Да. Една вечер забелязах, че е изчезнал. След два дни пак си беше на мястото.
— Било е приблизително по време на първото самоубийство, нали?
— Преди това. Преди целият ни свят да се преобърне надолу с главата.
— Сигурна ли сте? Че се е случило преди първото самоубийство?
— Абсолютно.
— Около началото на ноември?
— Да.
— А когато се случи първия път? Казахте преди около година. Пак ли беше в началото на ноември?
— Да. Там някъде. Спомням си, че Остин се пошегува, че духовете излизат да правят белѝ по Хелоуин.
32.
По пътя обратно за хотела, вместо веднага да подложи жена си на разпит за плана да се срещне с Хамънд, Гърни се опита да определи защо това толкова го разтревожи.
Може би чувството, че тя се променя. Или още по-обезпокоителната възможност изобщо да не се променя — може би онази Мадлин, която съществуваше в представите му, бе фикция и той едва сега виждаше истинската. Беше си я представял като силна, трезво мислеща жена. Сега изглеждаше уплашена и объркана, готова да се довери на психолог, който може да се окаже убиец.
Точно когато паркираше под навеса, мрачните му мисли бяха прекъснати от звъна на телефона му.
Джак Хардуик заговори веднага щом Гърни вдигна:
— Имам гореща следа за теб — трябва да се видиш с един тип утре сутринта. Съвсем близо до теб, в Отървил.
На Гърни му трябваха няколко секунди да се окопити.
— Отървил е на три часа път, не е „съвсем близо“. Кой е този човек и защо е толкова важно да говоря с него?
— Мо Блумбърг. Бивш собственик и управител на лагера „Брайтуотър“, който вече не съществува. Преустроил го е в един вид ваканционно селище и го е нарекъл „Брайтуотър кабинс“. Там е ходил Стив Пардоза, докато още е било летен лагер. Мо заминава утре следобед за Израел, където живее през зимата, затова трябва да се срещнете утре сутринта, освен ако не искаш да се разходиш до Тел Авив.
— Защо не свършиш ти тази работа?
— Бих я свършил с удоволствие, но утре трябва да съм в Тийнек, Ню Джърси. Един приятел на мой приятел ме уреди да се видя с детектива, който първи е поел самоубийството на Лио Балзак. Не иска да приказваме по телефона, затова трябва да отида лично. Идеята ми е аз говоря с него, ти говориш с Мо. Справедливо разделяне на работата. Какво мислиш, Шерлок?
Преди Гърни да отговори, вниманието му бе разсеяно от Мадлин, която слезе от колата.
— Умирам от студ — заяви тя. — Ще вляза.
Въздухът, който проникна през отворената врата, беше смразяващ.
Тя затвори вратата и тръгна бързо към хотела.