Колкото и кратки да бяха думите ѝ, те отново възбудиха тревожните мисли, които го измъчваха, преди да се обади Хардуик. Гърни отново приближи телефона до ухото си и се опита да се съсредоточи върху настоящия проблем.
— Ти говори ли с този Блумбърг?
— За кратко. Но преди това ходих при семейство Пардоза. Лично в дома им във Флорал парк. Много скръб. Много фантазии. Убеждаваха ме, че Стивън най-сетне се бил взел в ръце. Започнал нов живот. Имал огромни перспективи. Умът не им го побира как може да се самоубие. Толкова много очаквания имал. И така нататък. Мисля, че като ми разказваха всичко това, сами се убеждаваха, че е истина. Колкото повече повтаряш нещо, толкова по-реално ти изглежда. Приказваха ли, приказваха, а аз кимах ли, кимах, поклащах главата и се усмихвах в подходящите моменти — типичните преструвки.
— Джак, ужасен си…
— Както и да е, аз кимах, те приказваха. Но по едно време стана интересно, когато попитах дали Стивън е ходил на летен лагер. Тогава изведнъж се спекоха. Явно не им е любимата тема. Изглежда, че е ходил само веднъж. Преди тринайсет години. През онова лято се е случило нещо неприятно, което отказаха да обсъждат. Но с малко сръчкване от моя страна — всъщност не чак толкова малко — успях да им изкопча номера и адреса на Мо Блумбърг, който се оказа, че държи вече ваканционно селище, а не ученически лагер. Следиш ли ми мисълта?
— Опитвам се. Продължавай.
— Обадих се на Блумбърг, който звучеше като някакъв грохнал дядка. Казах му, че разследвам смъртта на един от бившите му лагерници и имам нужда от информация за лятото, което е прекарал в „Брайтуотър“. Той ми каза, че преди време имало пожар, който унищожил кантората и всичките им документи — писани на ръка картончета, картотекирани в кутии от обувки. Когато споменах конкретната година обаче — преди тринайсет години — когато Пардоза е бил там, той реагира доста странно, точно като родителите на Стиви по-рано. Не искаше да говори за никого и нищо, свързано с въпросното лято, особено по телефона. Трябвало да е лично. Затова ти уредих среща в 11.00. Утре сутринта. Блумбърг тръгва точно в два за летище „Кенеди“.
— Какво му каза за мен?
— Че си нюйоркски детектив, работещ по случая.
— Частен нюйоркски детектив?
— Мисля, че не наблегнах изрично на първото определение.
— Казал си му, че съм от нюйоркската полиция?
— Май споменах тази връзка.
— В сегашно или в минало време?
— Това е сложен въпрос. Лесно бъркам времената.
— Ако ме попита, няма да го лъжа.
— Естествено. Истината е най-добрият ни приятел.
Гърни въздъхна:
— Добре, ще ми дадеш ли сега адреса?
— Брайтуотър Лейн 2799, Отървил. — Хардуик замълча, вероятно за да даде на Гърни време да запише, преди да продължи. — Чакай да те питам сега. Сигурен ли си, че си на място, където няма опасност да те подслушват?
— До голяма степен. Ако не броим устройствата за проследяване. В колата съм и телефонът ми е чист, доколкото можах да определя. Обаче бунгалото на Хамънд е съвсем друга работа.
— Какво откри там?
— Три аудиопредавателя.
— Леле! Знаех си!
Гърни извади скенера, отвори информацията от проверката на бунгалото и даде на Хардуик данните за местоположението, честотата и силата на сигнала на устройствата. После му разказа странната история на Джейн за ноемврийските изчезвания и появявания на орнамента от кървав камък, съдържащ едното от тях.
— Мамка му. — Хардуик подсвирна леко. — Някой е подслушвал Хамънд, преди нещата да се сговнят съвсем. Защо?
— Интересен въпрос. Ако намерим отговора, работата ни е наполовина свършена.
Гърни затвори. Слезе, заключи колата и се насочи към хотела.
Видя Мадлин свита пред камината в Големия салон.
Остин Стекъл излезе от офиса си.
— Господин Гърни, трябва да поговорим.
Огледа се, почти скришно, за да наблегне колко чувствителна е темата. Бръснатата му глава лъщеше от пот.
— Фентън дойде да ви търси. Трябва да отбележа, че не изглеждаше никак доволен. Всъщност изглеждаше доста ядосан. По-ядосан, отколкото бихте искали да бъде човек с неговото положение. Само ви казвам.
— Каза ли какъв е проблемът?
— Използваше юридически термини като „възпрепятстване на правосъдието“ и „намеса в криминално разследване“. Ако оставим това настрана, останах с впечатлението, че очакваше да сте си тръгнали и се ядоса, че още сте тук. Само ви казвам. Достатъчно сте разумен, за да си правите изводите. Този тип има власт да хвърли стършелово гнездо на главата ви.