После Гърни я попита дали Пардоза ѝ е разказал за кошмарите.
Отговорът ѝ беше:
— Да, но за тях ми разказа по-късно.
Това „по-късно“ звучеше, сякаш е минал доста дълъг интервал от време. Но Анджела му беше казала също, че Пардоза ѝ е разказал за кошмара си още първия път, когато го е сънувал, в нощта след срещата с Хамънд.
Можеше да се предполага, че най-ранният момент, в който Пардоза би могъл да ѝ каже, че Хамънд е „гнусен“, е бил следобедът след хипнотичния сеанс. А за кошмара би могъл да ѝ разкаже през нощта или на другата сутрин. Така между двата разговора можеше да са минали между дванайсет и осемнайсет часа — не особено дълъг интервал.
Гърни осъзна, че отива доста далеч в предположенията въз основа на една-единствена дума. Преди да продължи, трябваше да изясни какво по-точно е имала предвид Анджела под „по-късно“. Имаше само един начин да разбере. Той отби на едно уширение, намери номера на Анджела и набра.
Тя се обади с тих, плах глас:
— Ало?
Като фон се чуваха гласове от телевизор, смях, ръкопляскане.
— Дейвид Гърни се обажда. Добре ли сте, Анджела?
— Мисля, че да. Случило ли се е нещо?
— Не, нищо. Питах се за нещо, което казахте вчера, и мисля, че може да ми е от полза. Удобно ли е?
— В какъв смисъл?
— Можете ли да говорите? Сама ли сте?
— О, да, сама съм. С кого да бъда? В стаята съм.
— В „Куклен свят“ ли?
— Да.
— Добре. Нека да ви обясня какво ме интересува.
Гърни преразказа разговора между двамата, довел до думата „по-късно“ като определение за интервала между момента, когато Пардоза ѝ е казал, че Хамънд е гнусен, и когато ѝ е разказал за кошмара си.
— Питах се колко време мина между тези две неща, които ви е казал Стиви.
— Не разбирам.
— В един момент Стиви ви е казал, че хипнотизаторът е гнусен човек. После, по-късно, ви е разказал за кошмара. Колко по-късно стана това?
— Боже, де да знам. Не съм броила дните.
— След няколко дни ли стана това? Не след часове?
— О, не, не часове. Определено след няколко дни.
— Добре. Правилно ли си спомням, че Стиви ви е разказал за кошмара още след първия път, когато го е сънувал, в нощта веднага след сеанса си при Хамънд?
— Да. Сигурна съм. Защото бяхме тук, когато ми разказа.
— В „Куклен свят“ ли?
— Да.
— Това означава, че ви е казал, че Хамънд е гнусен, най-малко два-три дни преди това. Още преди да отиде във „Вълчето езеро“. Би трябвало да ви го е казал още във Флорал Парк. Прав ли съм?
Тя не каза нищо. От телефона се чуваше само шумът от телевизора.
— Анджела?
— Да, тук съм.
— Чухте ли въпроса ми?
— Чух го.
Тя пак замълча.
— Анджела, това е много важно. Откъде Стиви е знаел, че хипнотизаторът е гнусен човек, преди да се срещне с него?
— Сигурно някой му е казал.
— Човекът, който му се е обадил?
— Не мога да кажа.
— Защото Стиви ви е казал, че може да умрете, ако кажете на някого?
— Защо настоявате на това? — проплака тя.
— Защото има опасност всички да умрем, ако не ми се доверите и не ми разкажете всичко, което знаене.
Пак мълчание.
— Анджела, когато Стиви кажеше, че някой е „гнусен“, какво имаше предвид обикновено?
— Откъде мога да знам? — попита тя почти панически.
— Вие знаете, Анджела. Чувам го в гласа ви.
Тя не каза нищо и това потвърди предположенията му.
— Знаели сте какво е имал предвид с тази дума, но сте се разстроили, когато я е използвал, нали? — настоя той.
Мълчанието ѝ бе нарушено от подсмърчане. После Гърни чу шум от преглъщане. Той изчака. Още малко и думите щяха да потекат.
— Стиви… имаше предразсъдъци към някои неща. Към някои хора. Разберете, той беше добър човек. Но понякога… понякога имаше проблем с гейовете. Понякога казваше, че това, което правят, е гнусно.
— И че те са гнусни?
— Понякога така казваше.
— Благодаря, Анджела. Знам, че ви беше трудно да ми кажете това. И за да съм сигурен, че не правя грешка, искам да ми отговорите на още един въпрос. Човекът, който се обади на Стиви — онзи, когото подозирате, че го е накарал да отиде до „Вълчето езеро“ при Хамънд, — той ли му каза, че Хамънд е гей?
Последва дълго мълчание.
— Това е страшно важно, Анджела. Той ли каза на Стиви, че Хамънд е гей?
— Да. Той му каза.
— Попитахте ли Стиви защо се е съгласил да отиде при психотерапевт, за когото знае, че е гей?
— Да, питах го.
— Какво ви отговори?
— Каза ми да спра да разпитвам. Каза, че е опасно да задавам въпроси.