Блумбърг поклати глава:
— Лица запомням. Но за имена нямам памет. Мисля, че някои имаха прякори, но и тях не си спомням.
— А спомняте ли си името на изчезналото момче?
— О, това е лесно. Повтаряха го хиляди пъти. Скот Фалън.
Гърни си записа.
— Пожарът е унищожил главната сграда и архива с имената и адресите на лагерниците. Имаше ли разследване?
— Имаше, но не откриха нищо.
— Обаче въпреки всичко вие останахте. Превърнахте лагера във ваканционно селище. Сигурно сте привързан към мястото.
— „Брайтуотър“ беше вълшебно място. Щастливо място. Опитвам се да си спомня това.
— Звучи добре. Как върви бизнесът с ваканционното селище?
— Пълна скръб. Но все пак покрива разходите.
Гърни се усмихна и даде на Блумбърг визитна картичка с мобилни си номер.
— Благодаря за отделеното време. Ако се сетите още нещо за лошата година, нещо, което се е случило, имена, прякори, обадете ми се.
Блумбърг погледна картичката и се намръщи:
— Добре.
35.
На връщане към Вълчето езеро Гърни се опита да свърже чутото от Мо Блумбърг с всичко друго, което знаеше по случая.
Хомофобията изглеждаше общ фактор и това възбуди любопитството му как е минала срещата на Хардуик с детектив Тийнек във връзка със самоубийството на Лио Балзак.
Спря на една отбивка, извади телефона си и се обади.
Хардуик вдигна при първото позвъняване — добър знак.
— Какво става, шампионе?
— Чудех се дали си успял да се видиш с оня тип от Тийнек.
— Видях се с него, седнахме, изслушах го. Накратко, човекът доста псува политическите игрички около случая.
— Какви политически игрички?
— Заповеди от най-високо без никакви обяснения. Заповеди, които достатъчно ясно са му дали да разбере, че трябва да изпълни, но достатъчно двусмислени, за да изглеждат съмнително. Единственото ясно нещо е, че са спуснати от стратосферата, където едно мръдване с пръст може да изпрати цялата ти кариера в тоалетната като размазана муха.
— Какво е трябвало да направи новият ни приятел детектив, за да избегне фаталното мръдване с пръст?
— Да стои настрана, да не нагазва в минното поле и да вярва, че нещата са в сигурни ръце.
— Пак това минно поле, значи.
— А?
— Фентън ми каза, че обикалям около минно поле.
— Хубаво е, когато всички са на една вълна.
— Каза ли ти в чии „добри ръце“ е сега разследването?
— Каза, че са му намекнали, че за имената на тези хора дори не може да се намеква.
— Подобно на предупреждението на Робин Уиг. Какво става според теб?
— Да ми го вкарат отзад, ако знам. Да ми го вкарат отзад, ако детективът от Тийнек знае. Единственото, което знае, е, че не трябва да знае нищо, да казва нищо и да прави нищо. И това адски го дразни.
— Раздразнението му може да го направи полезен за нас.
— И аз това си казах. Споменах, че бихме искали да знаем дали Лио Балзак е бил в лагера „Брайтуотър“, дали е имал изразено мнение за гейовете и дали е познавал Гол, Уензъл или Пардоза.
— И?
— Каза, че с удоволствие ще потърси каквато информация може, ако участието му остане в тайна. Аз му казах, че ще остане и че с най-голямо удоволствие ще си припиша всички заслуги, когато случаят гръмне и подпали задниците на момчетата в стратосферата.
— Това сигурно е сгряло сърцето му.
— Ще видим каква информация ще ни снесе. Впрочем как мина срещата с Мо?
— Каза ми, че лятото, когато Пардоза е бил в лагера, било ужасно. Едно от момчетата изчезнало. После тръгнали страховити слухове, че може да са го убили, защото е било гей. Проблемът е, че няма доказателства за това.
— Обаче този мотив пак излиза.
— Да, така е.
— Нещо друго?
— Приказваше за гнилите ябълки в щайгата. Не си спомни имена обаче. Името Пардоза не му говорело нищо. Може да му се обадя, преди да отлети за Тел Авив да видим дали Балзак, Уензъл и Гол ще събудят някакви спомени.
— Друго какво? Как е Мадлин?
— Доста е стресирана в момента. Като стана дума, трябва да тръгвам. Казаха ни, че се задава снежна буря.
Колкото по̀ на север караше Гърни, толкова по-тъмно ставаше. Когато стигна върха на последния хребет преди Вълчето езеро, спря отстрани на пътя. Най-сетне в обхвата на ретранслатора на хотела набра номера на Мо Блумбърг.
Обаждането му бе препратено на гласова поща. Той остави съобщение, като каза имената на жертвите, които не беше споменал при срещата им в Отървил, а също това на Ричард Хамънд за всеки случай, ако имената събудят някакви спомени от онова ужасно лято преди тринайсет години.