Пак потегли. Небето напред беше с цвета на тъмна синина; в светлината от фаровете прехвърчаха снежинки.
На средата на спускането към езерото по криволичещия път фаровете за момент осветиха група Дебели борове и той видя нещо да се движи. Гърни спря рязко и превключи дългите светлини, но точно в този момент животното, каквото и да беше то, се скри навътре в гората. Той смъкна прозореца няколко сантиметра и се ослуша. Тишината обаче беше дълбока и несмутима. Той продължи.
Докато стигне до мястото си за паркиране под навеса, Вълчето езеро и околните хълмове бяха погълнати от неестествен мрак и снегът заваля силно.
Според големия часовник във фоайето беше едва 16.30. Гърни погледна в Големия салон за Мадлин, после бързо се качи.
В апартамента дневната бе осветена единствено от газената лампа, поставена до дивана. Първата му мисъл беше, че пак има проблеми с тока, но в този момент Мадлин му извика:
— Не запалвай лампите.
Намери я в спалната ниша, застинала върху двойното легло, със затворени очи и кръстосани в поза лотос крака. Таблетът ѝ бе поставен на страничната облегалка на креслото до портрета на Хардинг с подслушвателното устройство и свиреше класическо парче на китара.
Тя вдигна три пръста — вероятно за да покаже колко още минути ѝ остава да се занимава с йогийските си упражнения, преди да му обърне внимание. Гърни седна в едно кресло между леглото и тоалетното шкафче и зачака. Най-сетне тя отвори очи.
— Можем ли да приказваме тук? — попита. Гласът ѝ най-после звучеше спокойно.
— Да, тук в нишата и докато свири музиката. — Гърни се вгледа изпитателно в лицето ѝ. — Изглеждаш… спокойна.
— Чувствам се спокойна.
— Защо газената лампа?
— Меката светлина успокоява.
— Как мина срещата с Хамънд?
— Много добре.
Той я погледна изпитателно:
— Тоест?
— Добър е.
— В какво?
— В успокояването на тревожността.
— Как го прави?
— Трудно е да го обясня.
— Звучиш, сякаш си на валиум.
Тя сви рамене.
— Нали не си пила валиум?
— Разбира се, че не.
— Е, за какво приказвахте?
— За лудостта около Колин Бантри.
Гърни я погледна приканващо:
— И?
— За лудостта да се обвинявам за онова, което той направи.
Настъпи неловко мълчание. Мадлин гледаше втренчено лампата.
— Какво си мислиш? — попита той.
— Мисля, че Ричард е невинен. Трябва да му помогнеш.
— Какво ще стане с екскурзията до Вермонт?
— Обадих се по-рано следобеда и отмених резервацията.
— Сериозно?
— Не се прави на възмутен. Ти така или иначе не искаше да ходим. — Мадлин бавно изпъна крака и стана от леглото. — Отивам да се изкъпя. После сме на вечеря при Джейн и Ричард.
Това бе последното, което му се правеше в момента.
— Ти, ако искаш, дремни, докато се къпя.
— Пак ли ще се къпеш?
— Действа отпускащо. Трябва да пробваш.
Мадлин взе четката и пастата за зъби от сака си, отиде в дневната, взе другата газена лампа от страничната маса и влезе в банята. След малко Гърни чу шуртенето на водата във ваната.
Той си пое дълбоко въздух и се опита да разтрие врата и раменете си, за да облекчи мускулите. Запита се откъде идва това напрежение. Първото възможно обяснение, за което се сети, не му хареса — че ревнува от друг мъж, помагащ на Мадлин по начин, по който той самият не можеше.
По едно време водата спря. След минута-две Мадлин дойде в нишата. На меката светлина от лампата на тоалетното шкафче, без да бърза, съблече пижамата си и я остави на леглото.
Както винаги, тялото ѝ оказа моментален ефект върху него.
Мадлин усети промяната в естеството на вниманието му.
Обърна се към тоалетното шкафче, отвори едно чекмедже и извади сутиен и бикини, които бе прехвърлила там от сака си. Остави ги на една табуретка до леглото. Отвори друго чекмедже и извади пуловер и дънки. Тях също остави на табуретката, като в същото време небрежно се приближи до него.
Той протегна ръка и докосна с пръсти гладката извивка на ханша ѝ.
Мадлин го погледна с предизвикателни, неустоими очи.
Никой не продума. Тя премести пижамата от леглото, дръпна завивките и се изтегна на чаршафа. Остана така, докато той се събличаше.
Любиха се страстно, като за кратко се изолираха в отделен свят, където нищо друго нямаше значение освен онова, което правеха в момента.
Когато той се отпусна замаян до нея, тя се наведе и още веднъж го целуна по устата. После стана и излезе от спалнята. След няколко секунди той чу затварянето на вратата на банята.