За първи път толкова спокоен от дни, Гърни затвори очи.
По-късно, когато внимателно анализираше случилото се, търсейки детайли, с които би могъл да си го обясни, не можа да си спомни колко време е минало между това затваряне на вратата, и ужаса, който промени всичко.
Пет секунди? Десет секунди? Може би дори половин минута.
Внезапно пронизителен звук, проникващ до самите кости, смразяващ, възбуди някаква примитивна струна в мозъка му, преди съзнанието му да го идентифицира като писък. Бе раздиращ вопъл на ужас и след него Гърни чу препъване и трясък от строполяването на човешко тяло на земята.
Той скочи от леглото и хукна към банята, като дори не усети, когато изрита един стол и той се катурна назад.
— Мадлин!
Хвана топката на вратата и я завъртя.
— Мадлин!
Вратата не се отваряше. Нещо я подпираше. Той се приведе и я натисна с все сила с рамо.
Тя бавно поддаде и Гърни успя да се промъкне вътре.
Трескаво се огледа в светлината от газената лампа. Мадлин бе просната гола на пода. Лежеше на една страна, обхванала коленете си с ръце.
— Какво стана? — изкрещя той, като коленичи до нея. — Какво стана?
Тя се опита да каже нещо, но от гърлото ѝ излезе само сподавен стон.
Гърни обхвана лицето ѝ с ръце.
— Мади. Кажи ми. Какво стана?
Тя не го гледаше. Ужасените ѝ очи бяха втренчени в другия край на помещението. Гърни проследи погледа ѝ до масивната старомодна вана. Ваната, която Мадлин току-що бе напълнила с вода.
— Какво има? Какво стана?
Отговорът ѝ бе повече стон, отколкото дума. Име.
— Колин.
— Колин ли? Колин Бантри? Какво за него?
— Тялото му! — проплака тя.
— Какво тялото му?
— Виж там.
— Къде?
— Във ваната.
Част трета
Вълкът и ястребът
36.
Когато се приближи до ваната и погледна вътре, Гърни видя само вода и малко пара. Първо огледа на светлината от газената лампа, после запали електрическата, за да е сигурен. Нямаше нищо необичайно.
Пак погледна Мадлин, свита на пода и притиснала коленете в гърдите си.
— Във ваната няма нищо, Мади. Само вода.
— Под водата! Погледни!
— Погледнах. Там няма нищо.
Очите ѝ бяха разширени от страх.
— Ще успееш ли да се изправиш, ако ти помогна?
Тя като че ли не разбираше какво ѝ говори.
— Мога да те вдигна и да те занеса в стаята, а? Ще те махна от тук.
— Виж под водата!
Той се върна при ваната и демонстративно огледа отвсякъде. Потопи цялата си ръка във водата и това предизвика възклицание на страх от Мадлин.
— Виждаш ли, Мади? Само вода.
Върна се при нея и коленичи. Пъхна ръце под тялото ѝ. Позицията му бе неудобна и така за малко не падна, върху нея, докато я вдигаше. С усилие успя да я занесе на леглото.
Запали нощните лампи и провери тялото ѝ за счупвания, натъртвания и други видими наранявания. Само единият ѝ хълбок леко се беше зачервил от падането.
Гърни клекна до леглото и приближи лицето си до нейното.
— Мади, можеш ли да ми разкажеш какво се случи?
— Колин. Беше във водата. Подут. — Тя извъртя глава към стената, разделяща спалнята от банята. — Видях го!
Едно мускулче на бузата ѝ потрепваше.
— Успокой се, Мади. Там няма нищо. Било е някаква оптична илюзия. Водата, парата, слабата светлина…
— Тялото му беше във ваната — никаква пара, никаква слаба светлина! Подутото лице, белегът на челото! Белегът от един футболен мач! Не чуваш ли какво ти говоря?
Тя затрепери цялата.
— Чувам те, Мади. Много добре те чувам.
Гърни се изправи, хвана чаршафа и одеялото в основата на леглото и я зави.
Разбираше, че е безсмислено да я убеждава сега, когато бе смразена от страх и разтреперана. Въображението, спомените и може би отровата на вината бяха създали ужасна илюзия. Тя нямаше да го послуша.
Гърни остана прав до леглото, докато Мадлин затвори очи. В подходящ момент, каза си той, трябваше да анализират проблема рационално, може би терапевтично. Но сега…
Мислите му бяха прекъснати от някакъв шум от банята. Едва доловимо поскръцване.
Косъмчетата на гърба му настръхнаха.
Той обу дънките, облече пуловера, взе пистолета от джоба на якето си и тихо освободи предпазителя. Погледна загрижено Мадлин, после безшумно, бос, тръгна към банята.
Когато стигна до вратата, пак чу скърцане, но сега като че ли идваше от външния коридор. Чуваше се, сякаш някой се приближава към входа на апартамента. Гърни стигна до вратата с няколко дълги крачки. Резето беше дръпнато. Беше забравил да заключи, когато се прибра.