Сега, в този странен случай, имаше четирима мъртви мъже.
И последният от тях, Стивън Пардоза, беше ходил на лагер в „Брайтуотър“.
Гърни още държеше телефона, когато той иззвъня повторно.
Този път беше Джак Хардуик.
— Добра новина. Оказа се, че моят приятел от Тийнек е по-ядосан, отколкото предполагах.
— Заради заповедта да не се занимава със случая „Балзак“?
— Заради това, че заповедите идват някъде от горе и не му дават да разбере откъде. Това страшно го вбесява.
— И ние можем да извлечем полза от този факт?
— Бих казал, че да. След като се видяхме сутринта, той е ходил при психоложката, пред която Балзак е споделил шантавия си сън, и я питал за хомосексуалната връзка.
— И?
— Отначало повторила това, което вече знаехме — че сънят бил пълен с хомосексуални образи. После добавила, че това особено тревожело Балзак, защото много мразел гейовете.
Гърни се усмихна. Едно ъгълче от пъзела започваше да се подрежда.
— Има и още — добави Хардуик.
— От психоложката ли?
— От моя приятел, който изяви желание да помага по начини, които не съм очаквал от него. Каза ми, че Балзак подал заявление за напускане на работа няколко часа преди да си пререже вените. Изпратил на собственика на магазина за цигари, в който работел, следния имейл: „Напускам поста като управител. С уважение, Лио Балзак.“ Кратко и любезно, а?
— Странно.
— Така смята и моят приятел детективът.
— Потърсил ли е повече информация?
— Каза, че подробностите по случая вече не са негова грижа.
— Защото по-умни и по-висшестоящи от него са поели разследването?
— Нещо в този смисъл.
— Когато човек е тръгнал да си реже вените, обикновено не се занимава да пише предизвестия за напускане.
— Със сигурност.
— Въпросът е защо е напуснал. Хората обикновено го правят по две причини: не издържат повече на тази работа или някой им е предложил по-привлекателна.
— Къде ни довежда това?
— Може би никъде. — Гърни се замисли за момент. — Предполагам, че ако искаше да спре да пуши, би могъл да напусне работата в магазина за цигари. От друга страна, родителите на Пардоза са ти казали, че синът им е бил на път да промени коренно живота си, че го чакало велико бъдеще, нещо такова, нали?
— Така казаха, но взех приказките им за вайкане, след като трагедията вече е настъпила. Но представи си, че Лио Балзак също е очаквал нещо по-добро. Интересно дали и Кристъфър Уензъл в Калифорния не е имал същите оптимистични очаквания за бъдещето си. Защо не се обадиш на Боби Бекър в Палм Бийч да го питаш дали имат такива сведения?
— Какво се опитваш да докажеш? Че всички жертви са били вманиачени хомофоби с розови очаквания за бъдещето?
— Опитвам се да сглобя картинката. И като казах „сглобяване“, преди малко имах интересен разговор с Мо Блумбърг.
— Нещо полезно?
— Спомни си четири прякора на момчета, които си направили банда в „Брайтуотър“ през лятото на изчезването на Скот Фалън. Кръстили се Лъва, Паяка, Вълка и Невестулката.
— Какво ти говори това?
— Конкретните животински имена не ми говорят много, ако не броим, че и четирите са хищници. Разбира се, има я тази асоциация с „вълк“, но може да е съвпадение. Ако някое хлапе е искало да си измисли страховит прякор, това е логичен избор. Изглежда ми показателен броят на момчетата — четири. И това, че другите лагерници са се страхували от тях. Останах с впечатлението, че Мо не би се изненадал, ако имат връзка с изчезването на Скот Фалън. Вече знаем, че Стивън Пардоза е бил в лагера през онова лято. Трябва да разберем дали и другите три жертви на „самоубийство“ са били там по същото време. Предвид възрастта им това е възможно.
— Итън не е ли малко по-възрастен от другите трима?
— Няколко години. Може да е бил възпитател.
— Питай Пейтън. Той трябва да знае.
— Ще пробвам, но му нямам много вяра. Освен това Блумбърг ми даде адреса и телефона на майката на Скот. Ако е съгласна да говори с мен, може да разбера дали съм на вярна следа.
— Късмет, Дейви, моето момче. Имам чувството, че ще ТЕ трябва.
38.
Гърни говореше с Блумбърг и Хардуик и крачеше напред-назад из банята. Докато вратата бе затворена и той приказваше тихо, не се притесняваше от подслушвателните устройства в другата стая. Реши, че мястото е добро, за да се обади на Кимбърли Фалън.
Преди това обаче реши да види какво прави Мадлин.
На светлината на нощната лампа тя изглеждаше заспала, но не спокойно. Ъгълчетата на устата и очите ѝ потрепваха леко. От време на време издаваше тихи, жални звуци.