По-голямата част от пътните разходи бяха за негова сметка и въпреки че пишеше статии за списания, бе наясно, че срещата с финансовите затруднения не е далеч. Вече бе започнал да тегли от личните си спестявания, но не можеше да спре дотук.
Някога бе горд с работата си за списанието — тя му носеше удовлетворение и успех, въпреки полаганите усилия. Сега ненавиждаше всеки час, когато трябваше да изпълнява професионалните си задължения.
Историята Ремингтън/Тод го изгаряше отвътре като треска.
В Деня на свети Валентин — каква ирония! — за пръв път осъществи истински контакт с Евън Ремингтън.
— Те мислят, че съм луд.
Сега Ремингтън заговори с него, без той да го подканва. Хардинг едва не подскочи, когато чу тихия му глас, който звучеше напълно разумно. Хвърли поглед към касетофона, за да се увери, че лентата се върти.
— Кой мисли така?
— Хората тук. Сестра ми, която ме предаде, и невярната ми съпруга. Запознахте ли се със съпругата ми, мистър Хардинг?
Журналистът усети ледени тръпки, когато чу Ремингтън да го нарича по име. Беше се представял при всяко свое посещение, но не вярваше, че Евън го чува и разбира.
— Не, не съм. Надявах се вие да ми разкажете за нея.
— Какво мога да кажа за Хелън? — Последва въздишка, която издаде лека насмешка. — Тя ме измами. Тя е блудница, долна лъжкиня. Но е моята блудница. Аз й дадох всичко. Направих я красива. Тя ми принадлежи. Опита ли се да ви съблазни?
Хардинг усети, че устата му пресъхва. Колкото и нелепо да бе, струваше му се, че Ремингтън чете мислите му.
— Не съм се… запознавал със съпругата ви, мистър Ремингтън. Надявам се да ми се удаде възможност. Когато това стане, бих се радвал да й предам съобщение от вас.
— О, имам да казвам много неща на Хелън. Но насаме — почти прошепна болният и устните му се изкривиха в подобие на усмивка. — Много неща между съпруг и съпруга трябва да бъдат лични, не мислите ли? Това, което се случва помежду им, в светостта на техния дом, не засяга никого.
Хардинг кимна в знак на съгласие.
— Трудно е да се запази правото на личен живот, когато човек е обект на обществено внимание, нали?
Очите на Ремингтън помръкнаха и започнаха трескаво да се оглеждат наоколо. Здравият разум го бе напуснал:
— Имам нужда от телефон. Изглежда, преместили са го. Къде е проклетият портиер?
— Сигурен съм, че веднага ще дойде. Мога ли да ви попитам кое беше първото нещо, което ви привлече у нея?
— Беше толкова чиста, обикновена — като глина, която чака да бъде моделирана. Веднага разбрах, че е създадена за мен. Аз я изваях. — Ръцете му под белезниците трепнаха. — Но не знаех колко дълбоко покварена е тя, колко работа ще бъде необходима. Посветих й се изцяло. — Наведе се напред и тялото му затрепери от напрежение. — Знаете ли защо избяга?
— Защо?
— Защото е слаба и глупава. Слаба и глупава. Слаба и глупава — монотонно продължи да повтаря Евън и удари силно с юмруци по облегалките. — Аз я открих, защото не съм такъв. — Завъртя китката си, сякаш за да погледне ролекса, който вече не бе там. — Време е да си тръгвам оттук, нали? Да взема Хелън и да я отведа у дома. Има много неща да ми обяснява. Повикайте пиколото за багажа ми.
— Той… идва след малко. Разкажете ми какво се случи в онази нощ на остров Трий Систърс.
— Не си спомням. Както и да е, това не е важно. Трябва да хвана самолета.
— Има много време — тихо и успокоително изрече Хардинг, когато Ремингтън започна нервно да се върти на стола си. — Отишли сте там да търсите Хелън. Тя живее на острова. Сигурно сте се зарадвали да я откриете жива.
— Живееше в някаква жалка колиба, почти като градинска барака. Малка кучка! — Облиза устни. — Онази къща не ме иска.
— Къщата?
— Подстригала си е косите. Не съм й давал разрешете за това. Развратила се е. Трябва да бъде наказана и да й се даде урок. Да си спомни кой командва. Кара ме да я наранявам. — Ремингтън поклати глава. — Сама си го проси.
— Тя ли ви моли да я наранявате? — предпазливо полита Хардинг. У него трепна нещо непознато, което му се стори страховито. Нещо, събудено от тази мисъл. Обзе го ужас, беше готов отново да се отдръпне. Но Ремингтън продължи:
— Не иска да се учи. Как е възможно да е толкова тъпа? Като че ли обича да бъде наказвана. Избяга, когато убих любовника й. Но той се съживи. Имах право да го убия, защото се опита да ми отнеме това, което ми принадлежи. Имах правото да убия и двамата. Кои са всички онези хора?