— Гарване? — Той наднича покрай мен в коридора, предполагайки, че има някаква заплаха. — Добре ли си… Императорът…
— Не. Нищо такова. — Гласът ми е дрезгав. Баните са празни, освен Харпър. Басейнът е огромен, облицован със зелени и сини плочки, с вода, идваща отдолу. Парата излиза през два големи отвора, за да поддържа стаята хладна. Оглеждам ги предпазливо.
— Вече е проверено, Гарване — казва Харпър. — Сам съм.
Бронята ми проскърцва, докато се местя от крак на крак, все още зяпайки, когато осъзнавам, че изобщо не съм обмислила това. Защото никой с разума си не би облякъл броня, за да съблазни човека, за когото копнее от месеци.
Настава тишина, и аз срещам светлозелените му очи с молба в моите, умолявайки го да разбере, да не ме кара да се чувствам по-неудобно, отколкото вече съм.
— Гарване… — започва той, и в същия момент аз проговарям.
— Аз… ъъъ… — Проклети адове. — Получи ли заповедите за половин легион, който трябва да тръгне на юг? — казвам. — Защото не бива да се бавят, но не бях сигурна дали оръжейницата е готова да ги екипира…
— Защо си тук, Кървав гарван? — казва той.
— Аз… аз съм…
Проклетият Муса и проклетите му съвети. Не мога просто да кажа защо съм тук. Бях ужасна към Харпър. Избягвах го, игнорирах го, ръмжах му заповеди, никога не му предложих дума на доброта или благодарност. Ами ако той вече не изпитва нищо към мен? Ами ако е продължил напред? Има достатъчно…
— Гарване, защо си тук?
— Как е водата? — изписуквам и започвам да свалям бронята си. Почти веднага една от катарамите на нагръдника ми се закача. Обикновено бих помолила Ливия или някой от гвардейците да ми помогне, но тук, пред Харпър, дърпам тъпо катарамата, лицето ми става все по-червено с всяка изминала секунда. Колко ми се иска да имах маската си.
Ръката му се затваря върху моята.
— Позволи ми — промълвява той и миг по-късно катарамата е разхлабена. Той разхлабва останалите с бързи пръсти. После коленичи, за да свали кожените наголенки от пищялите ми. Миг по-късно съм само по риза, а той се изправя, по-близо, отколкото беше преди.
— Можеш ли да… — Не мога да срещна погледа му, и той се обръща, сваляйки кърпата. О, адове. Затварям очи веднага, макар да не искам, и чакам, докато не съм сигурна, че е във водата.
Когато гърбът му е обърнат към мен, събувам ботушите си, захвърлям ризата и бельото си в ъгъла. За дълъг момент ръката ми се рее над косата ми. Нося я в тази плитка, откакто бях момиче, откакто пристигнах в Блекклиф. Центурионите се опитаха да я отрежат, но Каин им каза, че ако докоснат косата ми, ще им отреже ръцете.
Рядко нося косата си пусната. Последният път, когато го направих, беше в нощта на завършването, и то само по настояване на майка ми.
Но сега я разпускам. Тя се спуска по гърба ми, и аз се потапям във водата, оставяйки топлината на басейна да попие в мускулите ми. Когато изплувам за въздух, Харпър се е обърнал към мен.
Неловко скръствам ръце пред себе си, напълно наясно, че съм само мускули, че нямам нито пищните извивки на Лайя, нито мекотата на Ливия.
Харпър се приближава към мен, оглежда ме бавно. Устата му се извива в най-близкото до усмивка, което някога съм виждала от него. Небеса, колко дълго съм зяпала лицето му, без да го осъзнавам, запаметявайки най-минималните му изражения.
По някаква причина продължавам да гледам водата. Страхувам се от отхвърляне. Или от подигравка. Или от осъзнаването, че чувствата му са по-повърхностни от кладенеца на желанието в собственото ми сърце.
— Погледни ме — прошепва той. Но не мога. — Хелене — казва той, и звукът на името ми от устните му е великолепен. Очите ми се замъгляват, и ръката му се плъзва под брадичката ми. — Погледни ме.
Издърпвам погледа си към неговия, и дъхът ми спира от израза в очите му. Желание, което съответства на моето, също толкова тъмно, също толкова опияняващо. Той не сдържа нищо с този поглед. Не крие нищо.
— Кажи ми защо си тук.
— Знаеш защо. — Опитвам се да се обърна, но той не ми позволява.
— Но трябва да го чуя от теб. Моля те.
— Тук съм, защото минаха месеци, откакто ме целуна, но мисля за този момент толкова често, че сякаш беше вчера — казвам. — И защото, когато те видях да падаш в битката, си помислих, че ще… ще разкъсам света, ако ти се случи нещо. И защото аз…
Ръцете му са на хълбоците ми, и той ме придърпва по-близо. Краката ми се вдигат лесно във водата, обвивайки се около кръста му, а пръстите му се впиват в кожата ми. Той промърморва нещо и целува гърлото ми, бавно и внимателно, докато следва линията на врата ми до челюстта ми и накрая се спира на устата ми, където изведнъж престава да бъде внимателен.