— Напомня ли ти за нещо? — питам.
Елиас се оглежда, озадачен. — Трябва ли?
— Миналата година — казвам. — Когато освобождавахме Книжници от вагоните за духове на Воините. Единствената разлика е, че сега мога да направя това… — Вдигам ръка към тъмната му коса, заглаждайки я назад. — И Маут няма да ти причини разцепващо главоболие.
Той улавя ръката ми, стиска я за момент, преди Ловецът на души да надделее отново и да ме пусне.
— Пожелавам ти успех, Лайя — казва той. — Но аз имам своя мисия. Ако си в беда, не мога да помогна.
— Не очаквам да го направиш — казвам. — Но ако нещо ми се случи…
— Поражението в ума е поражение на…
— Вие, хората от Блекклиф, и всичките ви поговорки. — Ритам ботуша му. — Слушай, за бога. Ако нещо ми се случи, бъди брат на Дарин заради мен. Закълни се.
— Аз не… — Той вижда намръщването ми и кимва. — Обещавам — казва.
— Благодаря ти, Ловецо на души.
— Елиас — казва той след миг, с едва доловима топлина в студените си сиви очи. — От теб предпочитам Елиас.
Сега е мой ред да бъда зашеметена. Ако не бяхме на път да се изправим срещу Нощодателя, щях да го целуна. Вместо това, мога само да го гледам, докато той изчезва отстрани на сградата.
Мисия, Лайя. Съсредоточи се върху мисията.
Докато се промъквам през покрива, вятърът вие от юг, зловещо предвестие за приближаването на джиновете и тяхната човешка армия.
Вдигам поглед и виждам, че целият южен хоризонт е закрит от висока стена от пясък. Бурята е десет пъти по-голяма от онази, която Нощодателят предизвика в същата тази пустиня първия път, когато с Елиас минахме оттук. И се движи бързо — твърде бързо.
Когато съм едва на половината път през покрива, тя ме удря, избутвайки ме назад със силата си. Въпреки че навеждам глава срещу нея, пясъкът е толкова гъст, а вятърът толкова силен, че едва виждам. Бивам принудена да отстъпя — намирам подслон между купчина чували с пясък и стената — което изобщо не е подслон. Клекнала, кашляйки пясъка от дробовете си, трескаво дърпам кърпа върху очите си, за да не ослепея от пясъка.
Планът ми беше да се скрия в навес за оръжия от другата страна на стената. Но сега не мога да стигна дотам. Не и преди Нощодателят да пристигне.
— Мога да помогна. — Сиянието на Рехмат трепти, докато гъсти облаци пясък преминават през нея. — Ако ми позволиш да вляза.
— Няма ли да те усети?
Тя се колебае. — Да. Но съм готова за него. А тази буря те наранява. — Формата й се променя, сякаш се върти неспокойно, а гласът й е толкова тих, че почти не го чувам. — Не бих искала да те видя наранена, Лайя. Вярваш или не, аз съм свързана с теб, както добре изкован нож е свързан със своя майстор.
Както при Мами, усещам внезапен прилив на топлина от думите й. Но той е смекчен от предпазливост. Рехмат е толкова фей. Толкова непозната. Как мога да й се доверя отново?
— Не съм готова да се слееш с мен — казвам, а тя се отдръпва разочарована. Не искам да я нараня. Но няма да бъда предадена отново. Тя не се е срещала с Нощодателя след потопа. Това е възможност да видя дали наистина е мой съюзник, а не негов. — Нека се придържаме към плана.
Нещо тупва върху кулата. Някой проговаря и аз стискам дръжката на кинжала си, борейки се с желанието да изчезна, и отчаяно се опитвам да не се издам с кашляне.
— Разпали ветровете, за да разпространиш огъня. — Гръмотевичният глас на Нощодателя се разнася по покрива. — И отнеси бурята на север. Забави плъховете, които бягат, докато Воините ги изколят.
— Да, Мехерия — отвръща глас. Според това, което Елиас ни каза, това трябва да е Азул, джинът, който контролира времето.
Азул си тръгва, а пясъчната буря се носи покрай нас, гъстият пясък се издига към мястото, където Племенниците евакуират града. Зад мен писъците се усилват, докато роднините на Нощодателя подпалват къщи. Пясъчните ефрити, както се оказва, са отлични актьори.
Напрегната, надявам се на небесата Нощодателят да не обърне голямо внимание на тези писъци. Но той сякаш едва ги забелязва.
Вместо това той се взира в Нур. В Аиш, Садх и повечето села в Марин той винаги намираше най-високата сграда в града, от която да наблюдава клането. Колкото и отвратително да е, поне е предсказуемо. Той свежда глава и нещо проблясва зад него.
Маро, каза ми Рехмат, когато с Елиас за първи път измислихме този план. Джинът, който краде душите за него. Двамата ще бъдат разсеяни от усилието, необходимо за извършването на това гнусно крадене. И объркани, когато душите не се появят. Когато са потънали дълбоко в работата си, ще ти кажа.