Той е изгубен, Ловецо на души. Скръбта му го е погълнала.
Гласът на Смъртта е толкова тих, че едва не го пропускам. — Маут? — прошепвам.
Афия и Шан си разменят поглед и се отдръпват от мен.
Твърде дълго беше далеч, Бану ал-Маут — казва Маут, и усещам привличането, което не съм усещал от месеци, да се върна в Мястото на чакането.
Обръщам се към Афия и Шан. — Ще се върна — заклевам се пред тях. — Кажете й.
Думите едва са излезли от устата ми, когато усещам как ме теглят неумолимо обратно към Гората на здрача. Маут проговаря отново и този път думите му отекват в самата ми същност.
Време е да се върнеш у дома.
Глава 44
Кървавият гарван
Може би виещият вятър от севера е предзнаменование. Пролетта не е далеч, най-много шест седмици. И все пак бурята от Невенес слага цял метър сняг на земята и вие по комините на двореца, докато не започне да звучи, сякаш мястото е обсебено от призраци.
— Не е кърваво предзнаменование — казвам си, докато се мота около кухните. — Беше само една нощ. Не е нужно да се случва отново.
— Извинете, Кървав гарван? — Един минаващ воински слуга ме поглежда разтревожен, но аз му махвам да си върви. Стоя тук почти половин час, обмисляйки как да поискам билките, от които имам нужда, без да предизвикам клюки. Ако има нещо, което знам, то е, че не искам деца. Никога. Гледането на Ливия, докато раждаше, ме научи на това.
— Търсих те. — Гласът на Харпър ме кара да подскоча и бузите ми пламват.
— Ще бъде трудно да се държа, сякаш нищо не се е случило, ако се изчервявам всеки път, когато те видя, Гарване — казва той, държейки чаша в ръка, чийто аромат ми е познат. Мами Рила ме научи да го приготвям, когато имах нужда да забавя месечния си цикъл в Блекклиф. Тренировките по време на спазми бяха особен вид ад. Отварата също предотвратява бременност.
— Това може би е, което търсиш.
— Как разбра…
— Споменавала си, че не искаш деца — казва той. — Веднъж. Или десет пъти. И аз съм приготвял тази отвара и преди.
Кимвам и запазвам изражението си безизразно. Той е имал любовници — разбира се, че е имал. Много, предполагам. Макар че да си го представям не е най-мъдрата идея.
— Предишният Кървав гарван не искаше неочаквани наследници — казва Авитас, и фактът, че предлага тази информация с безизразно лице въпреки очевидната ми ревност, ме кара да искам да го целуна.
Вместо това кимвам енергично. — Точно така. Благодаря. — Взимам чашата от него и правя гримаса, спомняйки си колко отвратителен е вкусът й.
Очите на Харпър се плъзгат над рамото ми. — Ако ме извиниш, Гарване. — Той изчезва бързо, и миг по-късно разбирам защо.
— Добро утро, сестро. — Ливия идва по коридора, с охранителите си зад нея. И нямам къде да изхвърля проклетия чай. Единственото, което мога да направя, е да го изпия колкото се може по-бързо, но, разбира се, е кърваво горещ и едва не си изгарям лицето, опитвайки се да го изпия.
— Внимателно — казва тя. — Ще се изгориш…
Тя подушва дълбоко. Очите й следват Харпър, който си тръгва.
— Ти… — казва тя, бавна усмивка се разлива по лицето й.
— Не означава нищо. — Двама слуги излизат от кухнята, носейки подноси, един Книжник и един Воин. Те се кикотят заедно, замлъкват, когато ни виждат, и правят реверанс на Ливия, преди да се отдалечат бързо. Издърпвам Ливия далеч от охраната й. — Млъкни…
— Очите ти светят — казва тя, закачвайки ръката ми в своята и тръгвайки стремглаво към покоите си. — Кожата ти блести. Кажи ми всичко.
— Няма какво да ти кажа!
— Лъжи! — просъсква сестра ми. — Как смееш да лъжеш императорската регентка? Кажи ми, кажи ми, имам нужда от малко радост в живота си, сестро…
— Току-що си върнахме столицата. За твоя син!
— Не радост тогава, романтика. — Тя забива пръсти в ръката ми и аз изскимтявам, докато излизаме в бурята. Изгарям гърлото си, докато изпивам остатъка от чая, за да не го подуши някой друг. Не че е чия работа. Но Патерите са по-осъдителни от обяд, пълен с илюстрийски баби.
— Добре — казвам. — Ще ти кажа малко, но махни ноктите си от ръката ми, това е неподобаващо поведение за…
— Кървав гарван — извиква Патер Метиас през заснежения двор. — Императорска регентко. — Погледът му се задържа върху сестра ми. — Капитан Декс ми нареди да ви намеря. Пристигна още една пратка с храна от северното имение на Патер Ленидас, заедно с пратеник. И има емисари от Генс Кандела и Генс Виселия. Чакат ви в тронната зала.
— Благодаря, Патер Метиас. — Ливия ме поглежда, едната й вежда извита. Ще говорим по-късно.