— Това беше преди хиляда години… — Дарин заговаря, тогава забелязвам Воини, разпръснати сред тълпата. Хората на Кървавия гарван.
— Няма смисъл да останем, ако само ще ни ловят — казва настойчиво Афия. — Отиваме. Бие се. Лайя сваля Нощодателя. Може би ще победим.
— Това ще отнеме седмици…
— Месеци — извиква Гибран. — Може би години. Но поне ще се бием, вместо да се крием като плъхове.
Мисля за предупреждението на Маут и за пророчеството на Хури. В цветопада сирачето ще се поклони пред косата.
Нямаме месеци или години. Имаме седмици, ако изобщо. Пролетта е близо.
Лайя ме вижда първа. Лайя, чиито очи се разширяват, докато излизам от тъмнината.
Шепотите за Бану ал-Маут се разнасят през тълпата, събрана около огъня. Могат да ми крещят. Да ме питат защо заминах. Вместо това се отдръпват назад, давайки ми място да мина. Наблюдателни. Предизвикателни.
— Злодеянието на Нощодателя е по-дълбоко, отколкото си мислехме — казвам им. — Защото той не краде вашите духове, за да даде сила на своя народ. Той ги краде, за да може да унищожи целия живот. И ако искаме бъдеще — каквото и да е бъдеще — нямаме избор, освен да го спрем.
Глава 47
Кървавият гарван
Погребваме императрицата-регент два дни след убийството й, когато слънцето се скрива на запад. Хиляди се редят по улиците на Антиум, посипвайки ги с венчелистчета от зимни рози, докато шест Маски я носят към мавзолея на Артурия в северния край на града. Там, под дъждовно, сивкаво небе, няколко високородни Патри и Матри, които едва я познаваха, изнасят трогателни речи в нейна памет.
Така ми казват по-късно. Аз не присъствам. Дни наред не напускам двореца. Вместо това обмислям как ще унищожа Керис.
Две седмици след погребението съм затворена в заседателна зала с консултативния съвет на Ливия, слушайки група новопристигнали генерали, които спорят защо техните военни планове са единствените, които ще ни позволят да си върнем Сайлъс — и накрая Сера и Навий — от Керис.
— Трябва да изчакаме — казва старият генерал Понтилий, току-що пристигнал от Тиборум. Той крачи около дългата маса, на която седя с Метиас, Куин Валерий, Муса, Касий и още шестима други.
— Не. Удряме сега — заявява Куин. — Докато тя се опитва да завладее Свободните земи. Осигуряваме Сайлъс и се придвижваме на юг оттам.
— Ами ако е капан? — пита Понтилий. — Може да е скрила армия, която ни чака. Според докладите силите й в Марин наброяват близо четиридесет хиляди души. Има още тридесет хиляди в резерва. Това оставя петдесет хиляди души, за които не знаем нищо.
— Разпръснати са из южните части… — подхвърля Муса, а Понтилий се отдръпва, сякаш са го ударили.
— Откъде би могъл да знаеш, Книжнико?
Някога Муса можеше да се изсмее на подобна наглост. Сега той се намръщва. Вестите на Елейба от Марин го отрезвиха. Изпратих само символична сила. Две Маски. Двеста войници. Те още не са стигнали до Марин. Няма да успеят навреме, тревожеше се Муса. Трябва да отклоним Керис. Трябва да си върнем Империята, за да няма друг избор, освен да се върне.
Можеше да се върне с Елейба. Дори искаше. Но неговият народ е тук, затова остана.
— Знаеш ли къде беше Муса от Адиса по време на битката за Антиум, Понтилий? — казвам сега. — До мен, кървеше за Империя, в която не беше стъпвал до преди няколко месеца. Бори се за Книжниците. Кажи ми, генерале, ти къде беше по време на боевете?
Понтилий пребледнява. — Подлъгана си от красиво лице…
Острието ми е на гърлото му, преди да довърши. — Не прави грешката — казвам — да мислиш, че няма да ти прережа гърлото заради неучтивост, старче. Всеки на тази маса знае, че няма да се поколебая.
Понтилий преглъща и с тон, който сигурно смята за по-разумителен, казва: — Той е Книжник…
Юмрукът ми се стоварва с пукот върху челюстта му и той се строполява назад, зашеметен. Срам ме е за него. По-млад е от Куин. Най-малкото би трябвало да може да понесе удар, без да пада.
— Ти… — заеква той. — Как смееш…
— Можеше да те убие — обажда се Патер Метиас, блед и мълчалив до този момент. — Благодари, че си се отървал леко.
— Трябва да помниш, Понтилий — Куин изплюва името на Патера, — императрицата-регент Ливия освободи Книжниците. Консултативният съвет я подкрепи.
— Императрицата-регент е мъртва — Понтилий се отдръпва колкото може по-далеч от мен. — А сега тази… тази жена…
— Тъй като народът я провъзгласи за Император Инвиктус и тъй като е Матер на рода Артурия, предлагам Кървавият гарван да поеме ролята на регент — казва Куин. Тази сутрин ме предупреди, че ще направи такова предложение. Но не очаквах да стане толкова скоро — и бих предпочела да не беше споменал титлата Император.