— Докато се справим с Керис — продължава старецът. — За или против?
Това не е истински въпрос и за, което отеква из стаята, е недвусмислено.
— Не може да бъде едновременно Гарван и регент — обажда се Касий, този подлец. Той и Понтилий не се поглеждат, но източниците ми казват, че са кроили нещо. Жалко, че имам нужда от хората им. — Няма прецедент.
— Няма прецедент и за комендант на Блекклиф да предаде собствения си народ на варварски нашественици, да остави столицата си да гори и да се провъзгласи за императрица — отвръщам. — Няма прецедент за това, че тя се радва на подкрепата на стотици илюстрийски Патри, включително теб, въпреки тези престъпления. Няма прецедент и за това, че е убила законния регент с помощта на древно свръхестествено зло. — Разтварям ръце. — Но ето ни тук. Помогнете ни или си вървете, Патри. За мен няма разлика. Ще осигуря Империята за моя племенник с или без вашата помощ, с или без вашите хора.
След като срещата приключва, Декс ме намира. Старият ми приятел има сенки под очите. Изглежда, че е спал толкова малко, колкото и аз. Но не ми предлага утешителни думи или разбиране. Знае, че не искам нито едно от двете.
— Новата доилка е готова да се срещне с теб, Гарване — казва той и аз го следвам към казармите на Черната гвардия, които преместихме в двореца. — Казва се Мариана Фарар — продължава Декс. — Препоръчана е от Коралия Фарар. Братовчедки са.
— Значи е роднина и на императора — казвам. — Как се държи той с нея?
— Много по-добре, отколкото с предишната доилка — отвръща Декс. — Помолих и Силвий да я наблюдава, тъй като е работил с майки и деца. Нямаше притеснения.
— Семейство?
— Съпругът й е кожар. Избягаха от Антиум с нас след обсадата. Добре познати са. Харесвани. Имат шестнадесетмесечен син. Скоро ще бъде отблъснат.
Когато влизам в покоите на Декс, Мариана се изправя. Кръвта на Фарар е веднага забележима — има жълтите очи на Марк и Закариас. Млад мъж, държащ дете, стои до нея — предполагам, съпругът й. Виждам, че искат да направят реверанс или поклон. Но бронята ми ги обърква.
— Аз съм Кървавият гарван и регент на императора. — Титлата ми звучи странно на езика ми и призовавам Маската в себе си, за да изрека думите без интонация. — Моята задача е да защитавам Империята и императора на всяка цена. Ти си необходима част от машината, създадена да го защитава. Ако навредиш на императора, как мислиш, какво ще направя?
Мариана вдига брадичка, но гласът й е шепот и тя се принуждава да срещне погледа ми. — Ще ме убиеш. Както и трябва.
Кимвам към детето и мъжа, който го държи. — Първо ще убия момчето ти там. Ще убия съпруга ти. Ще намеря всички, които обичаш или някога си обичала, и ще ги убия също. Ще настоя да гледаш, преди да те хвърля в затвора завинаги, за да живееш с ужаса на постъпките си. Разбираш ли?
Мариана кима трескаво, но аз задържам погледа й. — Кажи ми с твои думи.
— Разбирам… разбирам.
Декс и аз извеждаме нея и семейството й, и когато са вече в коридора, се обръщам към него. — Четирима стражи, когато кърми, не двама — казвам. — Съпругът и синът й остават в двореца под наблюдение. Ако дори само погледне императора накриво, уведоми ме.
Тръгвам към стаята на Закариас, която сега е свързана с моята на втория етаж на двореца. Гледа към дворцовата градина, макар той да не може да я види. Прозорецът му е закован, и въпреки множеството цветни лампи, висящи от тавана, стаята прилича повече на килия, отколкото на детска. Вероятно заради Силвио Ралий и Деци Валерий, всеки застанал в един ъгъл. Де да бях поставила стражи в стаята на Закариас преди това.
Освен Маските, Коралия седи в люлеещ се стол, облечена в дълбоко черно, с подпухнали очи, докато наблюдава Тас и Закариас да си играят. Тя се изправя, когато влизам, но й махвам да остане на мястото си.
Тас е на пода с моя племенник, карайки малък дървен кон да танцува по ръката му. Гледам за момент, преди момчето да ме забележи. Изправя се, но аз му давам пространство и го каня да седне. Знам историята му. Харпър ми разказа за него, за Бий и за другите деца от Кауф.
— Гарване — казва той след няколко мига, и виждам, че се е подготвил за това. — Дължа ти извинение. Ако не бях оставил Заки онази нощ, ако бях останал с него…
Отивам при Тас и коленича. В ъгъла Коралия тихо подсмърча, опитвайки се да заглуши риданията си.
— Тогава и ти щеше да си мъртъв — казвам. — Не поемай вината, Тас. Тя е само моя. Но имам една молба към теб.