— Как ще имаме предимство, ако това е техният град? — пита друг Залдар. — Те ще разкъсат армията ни с огъня си.
— Повечето джинове в града все още са слаби — намесва се Лайя. — Не са се възстановили от затвора си.
— Армия от четири хиляди души от Племената и хиляда ефрити не е малко нещо — казва Афия. — Нощодателят ще разбере, че идваме.
— Не и ако ние с Елиас сме скрити — прекъсва я Лайя. — И Дарин също. Можем да прикрием бойците и запасите си. Отдалеч армията ще изглежда просто като група бежанци.
— Това не ни харесва, Ловецо на души. — Роуан Голдгейл се плъзва напред, следван от другите господари на ефритите. — Няма да търпим клане. Видели сме твърде много.
— Целта не е да убиваме джиновете — казвам. — Целта е да отклоним Нощодателя от Свободните земи, така че да спре да краде души. За да могат армиите на Марините да се прегрупират. Марините са наши съюзници. Те предложиха убежище на Книжниците, когато Племената не можаха. Погрешно е да ги изоставим, когато врагът ни е един и същ.
— Ти казваш наши — отбелязва Кехани на Племе Насур. — Но ти си Воин.
— Той е Бану ал-Маут, Кехани. — Гласът на Аубарит е леден, тя вече не е уплашеното момиче, което срещнах преди една зима. — Избраникът на Смъртта. Внимавай как му говориш, за да не оставя душата ти да се скита.
Кехани преглъща отговора, който е подготвила. — Марините не ни помогнаха — отбелязва тя. — Сад, Айш и Нур изгоряха, а от тях не чухме нищо.
В мен се надига стара емоция. Една от първите, които почувствах, когато Каин събуди спомените ми. Гняв — към упоритостта на почти всички тук, към твърдоглавото им нежелание да видят.
Но се улавям. Залдарите се страхуват, че ще поведат тези, които обичат, към бърза смърт. Страхуват се, че ще се провалим. Кехани на Племе Насур се страхува от същото.
— Това е риск — казвам. — Но по този начин принуждаваме Нощодателя да действа. Да дойде при нас. Подготвяме се за атаката му, и когато дойде, задържаме армията му колкото можем, за да…
Поглеждам към Лайя, застанала в сенките, стиснала здраво дръжката на косата си.
— За да мога да го убия — казва тя.
Не споменавам нищо за плана си да говоря с джиновете в Шер Джинаат, да се опитам да ги убедя отново да служат като Ловци на души. Това само ще усложни нещата.
— Какъв друг избор имаме? — намесва се Афия. — Да пристигнем в Марин точно навреме, за да бъдем избити? Да чакаме тук, докато този водовъртеж ни унищожи или Комендантката го направи? Нашите страдания започват и свършват с Нощодателя. Нека го довършим.
— Ако тя може да го довърши — казва Залдарът на Племе Шезаад. — Дай косата на някой, който може да я владее. Защо не ти, Ловецо на души?
Гневът ми се надига и усещам, че юмруците ми са стиснати, но мълча, защото Лайя пристъпва напред, тъмните й очи отразяват пламъците, докато гледа Залдара.
— Колко пъти си се изправял срещу Нощодателя и си оцелял, Залдаре?
Мъжът се върти неспокойно от крак на крак.
— Аз съм го предизвиквала и съм оцелявала отново и отново. Той се опита да ме нарани. Но аз няма да позволя да бъда наранена. Опита се да ме сломи. Но аз няма да позволя да бъда сломена. И няма да бъда командвана от мъж, толкова уплашен да се бие с джиновете, че трябва да критикува жена, за да се почувства по-голям.
— Ако поведем битката към Шер Джинаат — казвам, — ние избираме собствената си съдба, вместо да позволим на джиновете и Керис Валерий да я изберат за нас.
— Искам отмъщение на тези херисада за това, което направиха с нашите градове — казва Афия. — С нашия народ. Племе Нур е с теб, Бану ал-Маут. — Бойците й са строени зад нея и в един глас вдигат юмруци и извикват една дума.
— НУР!
— Ти си нашият Бану ал-Маут. — Шан, седнал до Мами Рила, поглежда назад към бойците на Сайф. — Но си и наш брат. — Той хваща ръката на Мами. — Племе Сайф е с теб.
Този път бойците на Племе Сайф извикват. — САЙФ!
— Воините са с теб. — Джанс Артурия, водачът на легиона на Воините, пристъпва напред. Секунди по-късно Роуан Голдгейл се присъединява към него.
Племе Насур и Племе Рахим изразяват подкрепата си, след това Племе Ахдие, Племе Малих — дори малкото останали бойци от Племе Зия, които оцеляха след разрушаването на Сад. Водачът на Племе Шезаад се обявява последен, подтикнат от бойците си и своята Факира.
Накрая се обръщам към Лайя. Тя е първият човек, на когото казах плана си. И все пак искам да попитам.