Опитвам се да стана. Не мога. Лоялен. Лоялен до края.
Но краят е тук. И аз не съм готова.
Глава 61
Лайя
Внимавай, Лайя. Гласът на Рехмат е остър в съзнанието ми. Нещо не е наред.
Не говоря, докато Нощодателят се стоварва с трясък на плато. Страхът няма да завладее ума ми. Ще го победя. Ще го унищожа.
— Можеш ли да го почувстваш, любов моя? — казва Нощодателят, и не знам дали говори на мен или на Рехмат. Когато пристъпва към мен, Рехмат ме избутва назад, дори когато се опитвам да остана на място. Спъвам се.
Остани с мен, казвам й в ума си. Знам, че това е трудно. Знам, че си го обичала. Но не можем да победим, ако не действаме като едно.
— Ще те спрем — изричат Рехмат и аз заедно, и макар гласът ми да трепери, се стягам. — Няма да разцепиш този свят към Морето на страданието. Няма да го позволя.
— Няма ли? — казва той и докато се приближава, вдига ръце към лицето ми.
Остани с мен, повтарям на Рехмат. Този път оставаме неподвижни, въпреки че в ума ми тя потръпва от допира му.
— Не е нужно да бъде така — казваме ние. — Ти си Мехерия. Създаден да обичаш. — Посочвам към бойното поле долу. — Това не е твоят път.
— Всичко, което правя, е водено от любов — казва той, и пламтящите му очи срещат моите. Сърцето ми — или това на Рехмат — се разтърсва. — Любов към всичко, което ни беше отнето. Любов към това, което остана.
Той е толкова близо, че ако косата ми беше в ръка, можех да го убия. Много бавно придвижвам ръката си назад. Но Рехмат ме задържа здраво. Крайниците ми не се подчиняват.
Трябва да го убием, напомням й. Обеща, че няма да поемеш контрол. Закле се.
Нещо не е наред, прошепва тя.
— Това не е пътят напред — сега Рехмат говори, макар че се опитвам да я спра. — Не почиташ нашата любов, като позволяваш на отмъщението да те погълне. Не почиташ нашия народ. Нито нашите — деца… — Последната дума засяда, защото кръвната магия не й позволява да говори за живота й с него. — Покажи разкаяние — настоява тя. — Покаяние. Посвети живота си на задачата, която Маут ти даде. Възстанови равновесието.
Какво правиш? Сега съм ядосана, защото това не беше планът. Няма прошка за това, което е сторил.
Рехмат не се огъва. Успокой гнева си, Лайя, казва тя. Защото нещо не е наред и трябва да го измъкна от него.
Тя не звучи слаба или различна от себе си. Изглежда все така строга и нащрек. И все пак не помръдва. Не ми позволява да посегна към косата. Стисвам зъби и се боря с нея, опитвайки се да я достигна. Нощодателят хваща китката ми.
— Би ли ме убила, любов моя? — казва той. — Собствения си Мехерия?
Лайя, трябва да избягаш оттук. Гласът на Рехмат се извисява, изпълнен с паника. Не знам какво е замислил, но трябва да избягаш бързо.
Опитвам се да се отдръпна от него, да посегна към косата. Но не мога. Тялото ми е замръзнало.
Пусни ме, Рехмат.
Не съм аз! Рехмат извиква. Бори се с него, Лайя! Освободи се!
Нощодателят ме държи неподвижна и макар да се боря срещу него, не мога дори да мигна. През все по-отчаяните подканяния на Рехмат чувам глас, който ме е подкрепял през толкова много.
— Лайя! Тук съм…
Дарин.
Той изскача от гората, но сърцето ми се свива, защото се втурва към Нощодателя твърде бързо. Намира се на ярдове разстояние, после само на няколко крачки. Ятаганът му блести със сол и той го вдига високо, надявайки се, без съмнение, че атаката ще ми даде няколко мига, за да избягам от хватката на Нощодателя.
— Дарин! — изпищявам. — Спри!
Нощодателят дори не обръща глава. Просто ме пуска, посига назад, без да гледа, и счупва врата на Дарин.
Звукът.
Той ме е преследвал в кошмарите ми месеци наред. Така почина баща ми. Така почина Лис. Така умря надеждата на майка ми.
Дарин се свлича на земята, тъмносините му очи са отворени, но вече не са предизвикателни. Той е…
Брат ми е…
Никога повече няма да изкове друг ятаган или да нарисува цели светове с няколко щриха въглен.
Не.
Никога повече няма да се смее, докато не изпръхти, нито да търси редки книги, които чета, нито да хвърля мръсни погледи на Елиас, нито да ми казва, че съм силна.
Не.
Никога няма да държа децата му. Той никога няма да държи моите. Никога няма да ми даде съвет, да яде лунни сладки или да разказва истории за майка, баща и Лис с мен.
Защото е мъртъв.
Брат ми е мъртъв.
Лайя, Рехмат извиква в ума ми. Не убивай Нощодателя. Това е, което той иска. Което му трябва. Това е последното…