— Не те усетих… — започвам аз, и Мирра се смее.
— Имаше хиляди хора в тази гора, момче — казва тя. — Какво е още един? Можех да се доверя на Харпър да държи мислите си за себе си. Имаше ум като стоманен капан, това момче. Колкото до Гарвана, наредих й да си държи устата затворена — дори да не мисли името ми, за да не го улови Нощодателя от главата й.
— Мисля, че точните ти думи бяха: „Ако кажеш дума за това на някого, момиче, първо ще те разпоря, после ще нося кожата ти като наметало.“
Кървавия гарван се появява зад нас. — Съжалявам. — Тя поглежда загрижено Лайя, сякаш очаква гнева й. — Това беше единственият начин да убием Керис.
Лайя се хвърля към майка си, която се олюлява назад, изненадана, преди да вдигне ръце и да притисне дъщеря си.
— Не съм сама. — Лайя заравя лицето си в косата на майка си. — Мислех, че съм единствената останала от нас.
Очите ми се навлажняват, а Кървавия гарван извръща поглед, търкайки ръка по бузите си и мърморейки за кал в миглите си.
— Не си сама — казва Мирра, и гласът й сега е по-нежен. — И ако зависи от мен, никога повече няма да бъдеш.
Тя се откачва от Лайя и се обръща към мен.
— Ловецо на души. Можеш ли да призовеш господаря си?
— Да го призова? — казвам. — Маут? — Трябва да спра да използвам едносрични думи. Майката на жената, която обичам, вероятно мисли, че съм тъп.
— Да. — Мирра говори бавно. — Кралицата на джиновете спомена за някакъв обет, който си дал на Маут.
— Ти познаваше Рехмат? — пита Лайя.
— Момент, щурче. — Мирра вдига ръка, погледът й е вперен в мен. — Рехмат ми каза за обета. Нещо за това да служиш на Маут за цяла вечност. Бих искала да говоря с него за това. Призови го.
Маут? Протягам се с ума си, и когато няма отговор, поклащам глава. Мирра изръмжава с такава сила, че Лайя, Гарванът и аз се свиваме.
— Не ме игнорирай, надменен грубиян — казва Мирра на гората. — Многократно съм ходила по ръба на твоето царство. Гледала съм в Морето. Ти каза на момчето, че няма да бъде свободно от обета си, докато човек не заеме мястото му. Е, ето ме. Готова съм да поема. И дори не трябва да ме връщаш към живота.
Дълго мълчание, а после древният тътен на Маут. Знаеш ли какво искаш, Лъвице?
Лайя поглежда между Мирра и мен, защото не може да чуе Маут. Но преди да обясня, Мирра отговаря.
— Няколко месеца обучение от бъдещия ми зет… — Тя ме побутва в гърдите и аз едва не се задавям. Бузите на Лайя почервеняват, а Кървавия гарван се усмихва за първи път от векове.
— По някой спор с нашите пламенни приятели долу в Шер Джинаат. Много отлична племенна храна, тъй като ще бъда техен Бани ал-Маут. И вечност в тази гора, прехвърляйки духове от другата страна.
— Чакай — казва Лайя отчаяно. — Само момент. Не можеш…
— Искаш ли да съм в света на живите вместо това? — пита Мирра. — Да го тежа с омразата си? Убих Керис Валерий. Прокарах кинжал през гърлото й и я гледах как умира. Но всичко, за което мечтая, е да я съживя, за да мога да го направя отново. — Гласът й пада до шепот. — Аз съм преследвана, момиче. От очите на баща ти. Гласа на сестра ти. Смеха на Дарин… — Лъвицата потреперва. — Смеха на брат ти — казва тя най-сетне. — Не принадлежа сред живите. Да бъдеш Ловец на души е да чувстваш угризения, каза кралицата на джиновете. Аз съм изтъкана от тях. Пусни ме. Позволи ми да направя нещо добро.
Лъвице. Маут проговаря, преди Лайя да успее. Ще се опиташ ли, като Бану ал-Маут, да задържиш това, което си била? Или ще пуснеш миналото си, за да можеш по-лесно да прехвърляш духовете?
— Просто освободи момчето, Маут. Ще направя каквото, по дяволите, искаш. — Мирра обмисля. — Освен да я забравя. — Тя кимва към Лайя.
Ти си нейната майка, Лъвице. Няма сила във вселената, която да я изтръгне от сърцето ти. Тя е част от теб. Много добре. Мирра от Сера, родоубийце и Лъвице, чуй ме. Да служиш на Мястото на чакането е да осветяваш пътя за слабите, уморените, падналите и забравените в тъмнината, която следва смъртта. Ще бъдеш обвързана с мен, докато друг не бъде достоен да те освободи. Подчиняваш ли се?
Забелязвам, че той не заплашва да накаже Мирра, ако напусне гората. Нито я нарича владетел на Мястото на чакането, както направи с мен.
Може би тя няма да бъде обвързана за вечност в края на краищата.
— Подчинявам се — казва Мирра.
Нейният обет е различен от моя, защото Маут не трябва да я връща към живота. Все пак тялото й се вкочанява и аз знам какво чувства — силата на Маут преминава в нея, докато той й дава допир до магия, която никога не може да отнеме.
Миг по-късно Лъвицата се отърсва и се обръща към мен.
— Добре тогава — казва тя. — Най-добре започни да ми казваш какво трябва да знам. И тъй като скоро няма да бъдеш Ловец на души, няма да ми пречи, ако те наричам Елиас.