— Благодаря ти, Куин — прокарвам пръст по бледите белези, които маркират бузите ми. — Но свикнах с белезите си.
Той кима и прибира маската, преди да огледа изпоцапаните ми с кал доспехи и изтърканите ми ботуши. Единственото чисто нещо у мен е косата ми, и то само защото Лайя настоя да я заплете отново, докато ядях.
— Малко кал по доспехите ми няма да навреди, Куин — казвам. — Ще напомни на Патерите, че току-що спечелихме битка.
— Твоя воля — отвръща той. — Императорът е на път и ще бъде тук до час. Подготвихме павилион за теб и него на тренировъчното поле на гарнизона. Генералите на Керис са оковани и чакат да се закълнат във вярност там. Подредих войските, както поиска.
Лайя и другите се присъединяват към мен и ние се отправяме през празния лагер към обширното тренировъчно поле, достатъчно широко, за да побере армията: три хиляди Воини и Книжници и още две хиляди Племенни хора — някои от които ще се заселят в Естиум, докато Империята помага за възстановяването на градовете в Племенната пустиня.
Зона за наблюдение гледа към полето, и аз се отправям към черен балдахин, опънат над дузина столове. На няколко метра оттам съюзниците на Керис коленичат в редица, оковани за халки в земята.
Тропотът на копита прекъсва жуженето на разговорите. Колона от Маски, водена от Декс, влиза на полето, последвана от карета. Когато тя спира, Коралия и Мариана Фарар излизат, като Закариас е притиснат до рамото на Коралия. Той спи дълбоко. Тас изскача след тях и когато вижда Лайя, хуква право към нея.
— Жива си! — Той почти я събаря с прегръдката си. — Ралий ми дължи на мен и Декс десет марки. Ралий… — Момчето се връща при голямата Маска, която се размърдва неспокойно под твърдия поглед на Лайя.
Имам желание да хукна към племенника си, но само ускорявам крачка, срещайки го при павилиона. Мариана промърморва поздрав, докато Коралия прави лек поклон.
— Здравей, Кървав гарван — казва тя. — Беше малко сърдит, когато заспа.
— Вероятно е толкова развълнуван, колкото мен, от това да присъства на това — целувам нежно Закариас по главата, надявайки се да преспи това, което несъмнено ще е пълно с празни приказки и подмазване от бившите съюзници на Керис.
Коралия се свива, когато Закариас се размърдва, страхувайки се, че ще се събуди. Но за моя изненада, Мами пристъпва напред и взема детето с твърди ръце. Той отваря очи, оглежда се и се намръщва, малкото му носле е зачервено.
— Не бива да е с толкова тънки дрехи — Мами гледа ядосано Коралия и Мариана и протяга ръка към Лайя. Книжницата предлага наметалото си без миг колебание. Мами увива Закариас в него, подарявайки му блестящата си усмивка. Той я гледа, сякаш е най-интересният човек, когото е виждал. После й се усмихва в отговор.
— Не се тревожи за детето — Мами отпраща Коралия и Мариана с махване. — Ще се погрижа да не ви безпокои.
— Кървав гарван — Муса се настанява на стол зад мен и поглежда към другия край на полето. — Публиката ти пристигна.
Следвам погледа му към петдесетината Книжници наоколо — мнозина познати от Антиум. Наблизо, стотици изящно облечени мъже и жени се редят в зоната за наблюдение. Патери и Матери от цялата Империя. Някои са мои съюзници, други бяха на Керис. Има толкова Меркатори и Плебеи, колкото и Илюстриани. Общо взето, те представляват близо петстотин от най-могъщите семейства в Империята.
Куин поглежда към мен и аз кимам одобрително. Когато тези Патери и Матери видят най-верните съюзници на Керис на колене, ще знаят никога повече да не предизвикват нашия император.
Племенните Залдари се появяват скоро след това и когато се настаняват, Куин излиза от павилиона.
— Патери и Матери, Книжници и Племенни хора — моля за вниманието ви — гласът на Куин отеква през тренировъчното поле и нагоре по терасовидните седалки.
— Преди пет века — казва Куин, — Тайус беше наречен Император Инвиктус заради уменията си в битка. С времето той беше провъзгласен за Император. Не заради семейството си. Не защото управляваше чрез страх. И не защото група белокоси мистици решиха, че знаят кое е най-добро за Империята. Тайус беше приветстван като Император Инвиктус, защото когато народът ни страдаше, той го спасяваше. Когато бяха разделени, той ги обединяваше.
Намръщвам се към Куин и поглеждам към Книжниците. „Обединяваше ги“ е доста неточен начин да се каже „унищожаваше и поробваше врага ни“. Това не беше речта, за която се договорихме.
— Подобно на Тайус, Хелене Артурия се бори за нашия народ…
Стресвам се. Куин не ме нарече Кървав гарван. Веднага разбирам намерението му.