Небе отвъд бурята

Този приглушен глас отвътре надига глава. Бий се, Ловецо на души, казва, докато се опитвам да го заглуша. Бий се.

В далечината гората пламва в оранжево. Джиновете наближават.

— Кажи ми за сънищата и заплахата над Мястото на чакането. И ще те заведа някъде, където ще си в безопасност от джиновете.

— Не искам безопасност. Убийственият удар е моето освобождение, Елиас Валерий. И твоето. Закълни се, че ще го нанесеш, и ще получиш каквото желаеш.

— Запази тайните си тогава. — Има някаква уловка тук. Нещо, което той не казва. Опитвам се да го отблъсна, но той се държи като пиявица. — Няма да те убия.

— Помни, че се надявах да бъда мил — прошепва той. — Помни, че опитах, Елиас, дори когато проклинаш името ми. И им кажи. Ти си моят пратеник тук, в края, и ако не им кажеш, няма да има небе отвъд бурята. Няма Място на чакането, нито духове, нито надежда. Само страдание и болка.

Той ме сграбчва, забивайки пръсти в черепа ми, сякаш ще пробие дупка в него. Извиквам и се опитвам да го отскубна. Но макар да съм с петнайсет сантиметра по-висок и с двайсет килограма по-тежък, Каин ме държи в плен толкова лесно, сякаш съм онова шестгодишно дете, отвлечено за Блекклиф.

— Подарък от мен за теб, Елиас — казва той. — Подарък за всичко, което ти отнех. Момичето със златните очи е Лайя от Сера, наследница на Лъвицата. Изгарям името й в теб и никоя сила на тази земя не може да го изкорени — Той пламва с магия и поток от спомени избухва в ума ми.

— Огънят в погледа й в деня, когато я срещнах, и —

— Тъмна нощ в пустинята на Племената. Шепнеща Ти си моят храм и —

— Сълзите й, докато ми натискаше позната гривна в ръцете. Вземи това. Не го искам —

— Не. — Опитвам се да отблъсна ръцете на Каин. — Спри това.

— Жената с короната от плитки — кървавият поглед на Авгура се впива в мен — е Хелене Артурия, Кървав гарван и Надежда на Империята. Изгарям името й в теб и никоя сила на тази земя не може да го изкорени —

— Ръката й, протегната към мен в загона за изтребление в Блекклиф, и —

— Лицето й, озарено от лунна светлина в степите на север от Империята, усмихнато, докато вятърът виеше, и —

— Пусни ме, Елиас, докато бягах от Блекклиф —

— Каин, небеса. — Отблъсквам го, но той не ме пуска. Магията на Маут се събира в мен, бяло-горещ прилив в пръстите ми, крещящ за освобождение.

— Спри — проклети, горящи небеса — — Думите звучат странно в устата ми и осъзнавам, че не съм псувал от месеци. — Луд стар глупак!

Но Каин е непреклонен. Говори, думите му са като тояга над главата ми.

— Жената с твоите очи е майка ти, Керис Валерия, дъщеря на Куин и Карина, учител и палач. Изгарям името й в теб и никоя сила на тази земя не може да го изкорени —

— Умореното й лице, надвесено над мен, и —

— Върни се при кервана, Иляс. Тъмни създания бродят из пустинята нощем и —

— Татуировката, виеща се по врата й, и —

Умът ми прелива от имената им, лицата им, от всичко, което сме един за друг. Лайя. Хелене. Керис. Любима. Приятелка. Майка.

Това не може да се понесе, защото имам дълг, а тези имена, тези лица, са пречка за това. И все пак не мога да залича спомените, които Каин ми даде.

Лайя. Хелене. Керис.

— Махни тези имена от главата ми, Каин. — Искам да изкрещя, но успявам само да прошепна. Лайя. Хелене. Керис. — Махни ги навън —

Но Авгурът стяга хватката си и, страхувайки се, че ще излее още спомени в мен, аз го удрям с магията на Маут. Тя се увива около гърлото на Каин като камшик и изсмуква жизнената му сила, изсушавайки го за секунди. Авгурът се срива и аз падам до него, осъзнавайки твърде късно, че това е било неговото намерение. Че затова ми даде спомените. Още не е мъртъв. Но скоро ще бъде.

Докато го гледам, усещам хладния пясък на пустинята и страха на Племето Саиф. Виждам как звездите угасват, докато той ме открадна от семейството ми. От всяка радост, която можех да имам.

— Това беше единственият начин, Елиас — прошепва той. — Аз… — Тялото му се втвърдява, както направи това на Шаева преди края. Той се взира в далечината и когато заговори, сякаш в него има много хора.

— Никога не е бил един. Винаги са били трима. Кървавият гарван е първият. Лайя от Сера, втората. И Ловецът на души е последният. Майката бди над всички тях. Ако един се провали, всички се провалят. Ако един умре, всички умират. Върни се в началото и там ще намериш истината. Бори се дори до собствения си край, иначе всичко е загубено.