Лайя само повдига вежди. — Сериозно го казвам, Гарване — отвръща тя. — Много си красива. Не е чудно, че не може да откъсне очи от теб.
Странно, топло чувство ме изпълва, като след спечелена битка или когато съм на половин дузина чаши от бъчвата.
— Ти… — Наистина ли мислиш така? Искам да кажа, защото ако Фарис, Декс или дори Елиас ми кажеха, че съм красива, бих ги наръгала в лицето. — Просто го казваш, защото си ми… ми…
— Приятелка? Толкова ли е трудно да го признаеш? — Лайя поглежда нагоре, театрално засенчвайки очите си. — Бунтовничка от Книжниците и Кървав гарван от Воините са приятелки, а небето не се срути. Какво ще правим сега?
— Да започнем с това да се измъкнем оттук живи — казвам. — Иначе ще трябва да си намеря нови приятели в отвъдното, а знаем как ще свърши това.
Тогава Харпър ни достига, стъпвайки грациозно в по-голямата ни лодка и изоставяйки своята. Минава толкова близо, че затварям очи, за да усетя по-добре топлината му. Когато ги отварям, той е до мен, взирайки се в устата ми. Бледозелените му очи горят, докато погледът му обхожда тялото ми. Трябва да му кажа да гледа другаде. Аз съм Кървавия гарван, за бога. Лайя седи само на няколко крачки. Това е неуместно.
Но за момент му позволявам да гледа.
— А… Гарване. — Той се сепва. — Извинявай…
— Няма значение. Докладвай, Харпър — излайвам, мразейки суровостта на гласа си, но знаейки, че е необходима.
— Войници, Гарване.
— Това не е доклад…
Харпър ме избутва от пътя, когато стрела се забива в мачтата до мен. Не я чух сред шума на пазара. Той грабва гребло, докато Лайя извиква.
— Гарване! — Момичето от Книжниците поглежда наляво, после надясно. Веднага забелязвам легионерите. Те са хитро замаскирани като търговци, приближавайки се към нас със страшна бързина.
И така се оказахме обкръжени от всички страни.
Глава 10
Лайя
В един миг зяпам от изумление пред огромния брой войници на Воините, които ни обграждат.
В следващия легионерите скачат към нашата лодка от дузина различни плоскодънки. Едва успявам да извикам предупреждение, преди дебела, облечена в ръкавица ръка да се увие около врата ми.
Лодката ни се люшка яростно, докато Хелене и Кървавия гарван се бият с войниците, които ни връхлитат. Ритам назад, уцелвайки коляното на нападателя си. Той изръмжава и изведнъж се оказвам безтегловна.
Осъзнавам, че ме е хвърлил от лодката в залива едва когато водата ме удря като леден юмрук.
Спомен изплува в главата ми – Елиас, който ми говори в Сера, когато му казах, че не мога да плувам. Напомни ми да поправя това, когато имаме няколко дни.
Размахвам ръце в паника. Не усещам лицето си. Краката ми забавят ход, а дрехите ми ме теглят надолу, сякаш ръце ме дърпат към морските дълбини.
Пусни се, мисля си. Пусни се и остави тази битка на някой друг. Ще видиш семейството си отново. Ще видиш Елиас отново.
Пусни се.
Златиста фигура се появява пред мен във водата, предизвиквайки вълна от спомени. Стаята в Адиса. Джадуна. Непоносимата болка, когато нещо се надигна от тялото ми. Джадуна го нарекоха с име.
Рехмат – странно име, мисля си, докато животът ме напуска. Джадуна не казаха какво означава. Предполагам, че вече няма значение.
— Здравей, Лайя, и слушай внимателно. — Думите на Рехмат изплющяват като камшик и тялото ми се разтърсва. — Няма да се пуснеш. Бори се, дете.
Каквото и да е Рехмат, то е свикнало да му се подчиняват. Размахвам ръце и крака към сиянието на плаващия пазар. Въртя се и се боря, докато главата ми не пробива повърхността.
Вълна ме удря в устата и аз се задавям със солена вода.
— Там! — провиква се глас и миг по-късно бяла ръка ме издърпва върху нашата плоскодънка.
— Десет пъти по дяволите, Книжнице — казва Кървавия гарван. — Не можеш ли да плуваш?
Нямам възможност да отговоря. Хелене сочи към кея, където взвод от Воини пуска на вода дълги лодки.
— Още идват, Гарване — казва той. — Трябва да се махаме оттук.
Чувам тих писък и зървам проблясък на криле, когато свитък пада в скута на Кървавия гарван от въздуха.
— Муса и Дарин ни чакат на северозапад оттук — казва тя, след като го прочита. — Точно зад плаващия пазар.
— Дръж се. — Хелене насочва лодката ни към гъстотията на пазара и ние се блъскаме в група търговци, разпилявайки кошници, риба, въжета и хора. Проклятия и викове ни следват, докато Воините изстрелват пламтящи стрели, без да ги е грижа кого уцелват.
— Хайде, Лайя!
С грацията на газели, Хелене и Кървавия гарван прескачат на друга лодка, после на още една, напредвайки уверено, сякаш са на твърда земя.