— Остави я на мира, Муза — казва Дарин. — По-добре да си нащрек, отколкото мъртъв. Кървавият гарван би се съгласил.
— Тя е Маска — отвръща Муза. — Те се раждат параноични. — Книжникът поглежда към вратата, а веселието му избледнява. — Тя вече трябваше да се е върнала.
Странно е да се тревожа за Гарванът. До преди няколко месеца мислех, че ще отида в гроба, мразейки я. Но после Гримар и неговата орда от каркаунски варвари обсадиха Антиум, а Керис Валерия предаде града. Хиляди воини и книжници, включително аз, Гарванът и новороденият й племенник, императорът, избягахме в Делфиниум. Сестрата на Гарванът, императрицата-регент Ливия, освободи книжниците, които все още бяха в робство.
И някак си, между тогава и сега, станахме съюзници.
Ханджийката, млада книжница на възрастта на Муза, излиза от кухнята с поднос, пълен с храна. Тя се приближава към нас, предшествана от апетитните аромати на тиквена яхния и чеснов хляб.
— Муза, скъпи. — Ханджийката оставя храната и аз изведнъж усещам глад. — Няма ли да останете още една нощ?
— Съжалявам, Хайна. — Той й подхвърля златна монета, а тя я хваща ловко. — Това би трябвало да покрие стаите.
— И още как. — Хайна прибира монетата. — Никла отново вдигна данъците за книжниците. Пекарната на Нила беше затворена миналата седмица, защото не можа да плати.
— Загубихме най-големия си съюзник. — Муза има предвид стария крал Ирманд, който е болен от седмици. — Ще става само по-лошо.
— Ти беше женен за принцесата — казва Хайна. — Не можеш ли да поговориш с нея?
Книжникът й отправя крива усмивка. — Не, освен ако не искаш данъците ви да станат още по-високи.
Хайна се оттегля, а Муза грабва яхнията. Дарин отмъква чиния с пържен бамя, още цвърчаща от олиото.
— Изяде четири царевици от улична сергия преди час — просъсквам му, борейки се за кошничка с хляб.
Докато я издърпвам, вратата се отваря с трясък. Сняг нахлува в стаята заедно с висока, стройна жена. Сребристорусата й корона от плитки е почти скрита под качулка. Писъкът на птицата върху нагръдника й проблясва за миг, преди тя да придърпа наметалото си и да закрачи към нашата маса.
— Това мирише невероятно. — Кървавият гарван на Империята на Воините се отпуска на стола срещу Муза и взема храната му.
При неговото недоволно изражение тя свива рамене. — Първо дамите. Това важи и за теб, ковачо. — Тя побутва препълнената чиния на Дарин към мен и аз се нахвърлям върху нея.
— Е? — казва Муза на Гарванът. — Тази блестяща птица на бронята ти да ти осигури ли среща с краля?
Светлите очи на Кървавия гарван проблясват. — Твоята съпруга — казва тя — е истинска досада в…
— Бивша съпруга — уточнява Муза. Напомняне, че някога са се обичали. Вече не. Горчив край на това, което са се надявали да бъде любов за цял живот.
Това е чувство, което познавам добре.
Елиас Валерий се промъква в мислите ми, макар да съм се опитвала да го изолирам. Появява се такъв, какъвто го видях за последно, с остър поглед и дистанциран пред Чакалницата. Всички ние сме само посетители в живота на другия, беше казал той. Скоро ще забравиш моето посещение.
— Какво каза принцесата? — пита Дарин Гарванът, а аз изтласквам Елиас от мислите си.
— Тя не разговаря с мен. Нейният управител каза, че принцесата ще изслуша молбата ми, когато здравето на крал Ирманд се подобри.
Воинът гледа гневно Муза, сякаш той е този, който й е отказал аудиенция. — Керис проклета Валерия седи в Сера и обезглавява всеки посланик, изпратен от Никла. Маринците нямат други съюзници в Империята. Защо тя отказва да се срещне с мен?
— Бих искал да знам — казва Муза, а трептенето на светлина близо до лицето му ми подсказва, че неговите духове, мънички крилати същества, които служат като негови шпиони, са наблизо. — Но макар да имам очи на много места, Кървав гарване, вътрешността на ума на Никла не е едно от тях.
— Трябва да съм в Делфиниум. — Гарванът се взира в бушуващата снежна буря навън. — Семейството ми има нужда от мен.
Тревога набраздява челото й, нехарактерна за толкова внимателно контролирано лице. През последните пет месеца, откакто избягахме от Антиум, Кървавият гарван е предотвратил дузина опита за покушение над младия император Закариас. Детето има врагове сред каркаунците, както и сред съюзниците на Керис на юг. И те са безмилостни.
— Очаквахме това — казва Дарин. — Решили ли сме, тогава?
Аз и Кървавият гарван кимваме, но Муза се прокашля.
— Знам, че Гарванът трябва да говори с принцесата — казва той. — Но искам публично да заявя, че намирам този план за твърде рискован.