— Защо Нощния повелител би ги убил? — питам.
— Заради онова, което Каин — и Авгурите — сториха на джиновете.
На обърканите ни погледи с Лайя, Ловецът на души ни оглежда. После разказва за нашествието и предателството на Каин спрямо Шаева. За отчаянието на Нощния повелител да защити своя народ. Тази част от историята ми е толкова позната, че стискам юмруци от съчувствие. Знам какво е да предам народа си.
Когато разказът свършва, въпросите ми се изпаряват. Мисля единствено за думите на Каин преди падането на Антиум.
Нощния повелител не е чудовище, дете, макар да върши чудовищни дела. Той е разкъсан от скръб и затова е въвлечен в праведна битка, за да поправи ужасна несправедливост.
— Значи Авгурите са били Книжници — казва Лайя, звучаща толкова вцепенена, колкото се чувствам аз. — Първия път, когато срещнах Каин, той ми каза — но не разбрах. Каза, че е виновен. Че всички Авгури са виновни.
— Знаел е, че ще умре — казвам. — Наближава времето да изкупим греховете си, каза той. Помня, защото не можех да спра да мисля за това.
— Джиновете изричат пророчества при смърт — Ловецът на души вдига ръце към огъня и аз се изненадвам. Не бих предположила, че усеща студ.
— Когато Авгурите откраднаха силите на джиновете, кражбата се обърна срещу тях — казва той. — Авгурите останаха в състояние на жив смърт. Не можеха да спят, да почиват или да умрат. Но можеха да виждат бъдещето — много по-ясно, отколкото джиновете някога са могли. В тези видения имаше само един път към свободата.
— Свобода за тях — казва Лайя. — А какво става с нас останалите? Той ни нарече въглени в пепелта, Ловецо на души. Каза, че Гарванът е…
— Факел срещу нощта. Ако се осмеля да се запаля. — Небеса, колко наивна бях. — Лъжи. За тях бяхме само средство за постигане на цел.
— Може би — казва Ловецът на души. — Както и да е, Авгурът имаше послание за вас. За двете ви.
Тъмните вежди на Лайя се вдигат. — Кога смяташе да ни кажеш?
— Сега ви казвам. — Хладнокръвието на Ловецът на души е дразнещо и ноздрите на Лайя се разширяват.
— Преди да умре, Каин също изрече пророчество — казва Ловецът на души. — Никога не е бил един. Винаги са били трима. Кървавия гарван е първият. Лайя от Сера, втората. А Ловецът на души е последният. Майката бди над всички. Ако един се провали, всички се провалят. Ако един умре, всички умират. Върнете се в началото и там ще намерите истината. Борете се дори до собствения си край, иначе всичко е загубено.
Той говори като писар, четящ от страница, сякаш не изрича последните думи на същество, причинило неизмерими разрушения и смърт.
— Това беше всичко — казва той след пауза. — Умря веднага след това.
— Първият… последният…? — Лайя поклаща глава. — Няма смисъл.
— Авгурите не са известни с яснотата си — казва Ловецът на души. — Преди… никога не можех да ги разбера.
— Проклети да са — изплюва Лайя. — Джиновете избиват невинни хора. Нощния повелител има флот, който се движи към Сад под знамето на Керис. Племенните земи ще паднат, ако не бъдат спрени. Нямаме време за гатанки на Авгурите. Макар че… — Тя се замисля. — Той беше прав за едно. Аз ще се боря до края. Няма да се предам. Не и докато Нощния повелител не е мъртъв.
— Проблемите на човешкия свят не са моя грижа — казва Ловецът на души, и окончателността на думите му е смразяваща. — Авгурът ме помоли да предам посланието. Умираше, и не исках да откажа последното му желание.
Той става и се отправя към леглото си, небрежно събличайки ризата си. Замлъквам при вида му, при тази ивица златиста кожа, равнините от твърди мускули, белезите и раните по широките му рамене, огледало на моите собствени.
Ако все още беше Елиас, щях да хвърля възглавница по главата му, задето толкова явно парадира с качествата си. Сега гледката просто ме натъжава.
До мен Лайя дърпа възлите на постелката си, после избърсва ръка в очите си. Какво мога да й кажа? Мъчително е да обичаш някого безнадеждно, без шанс за възможност. Няма лек за това, няма утеха.
Развързвам възлите и лягам с гръб към нея, за да може да скърби на спокойствие.
Огънят угасва и се опитвам да заспя, но думите на джиновете крещят в главата ми. Ще го видиш мъртъв, а себе си на трона. Ако Закариас умре, ще е защото не съм го защитила. Не бих могла да живея със себе си, ако не опазя малкия си племенник.
Без подкрепата на Марин задачата ще бъде трудна. Керис иска Закариас и Ливия мъртви. Гримар дебне в Антиум, измъчвайки народа ми и прекъсвайки запасите ми. Патрите на Делфиниум губят вяра. Оръжията и войниците ни са ограничени. Храната ни свършва. А Комендантката — тя има всичко това. Заедно с орда джинове зад гърба си.