Все едно.
— Добре ли си? — Дарин вдига раницата ми, докато си обувам ботушите. — Глупав въпрос, нали?
Той изглежда толкова съкрушен, че въпреки всичко се усмихвам. — Добре съм — казвам. — В известен смисъл се радвам, че го видях такъв. Трябваше да ми напомнят, че Елиас го няма.
Отнема само минути, за да стигнем до границата на Мястото за изчакване. Отвъд линията на дърветата земята се спуска в полегати хълмове, чиито пожълтели треви пробиват през стария сняг. Присъствието на Империята се стоварва върху мен като желязна мантия.
Ловецът на души не прекрачва отвъд дърветата. Той държи нещо в ръката си, разглеждайки го разсеяно. Сърцето ми подскача, когато осъзнавам какво е: гривната ми. Тази, която той ми направи преди месеци. Тази, която му върнах.
Той все още е там някъде, опитвайки се да избяга.
— Джиновете ще усетят, че си тръгнала — казва Ловецът на души, все още държейки гривната. — До здрач може да тръгнат след вас. Движете се бързо. Не искам да посрещам никого от вас в Мястото за изчакване.
Той се обръща с гръб и една малка ръка се протяга да го спре.
— Елиас — казва Тас. — Не ме помниш, нали?
Ловецът на души поглежда надолу към момчето, а аз си спомням как говореше с Тас след бягството ни от Кауф, като клекна, за да са очи в очи.
— Името ми е Ловец на души, дете.
Пристъпвам напред, за да издърпам Тас, но той се държи здраво за Ловеца на души.
— Аз съм Тас — казва той. — Ти ми даде името. На садхезки означава…
— Бърз — казва Ловецът на души. — Помня.
После, между едно мигване и следващото, той изчезва, оставяйки тежко мълчание след себе си.
Кървавият гарван се обръща на запад. — Има гарнизон на десет мили оттук — казва тя. — Можем да вземем коне там и да попълним запасите си, преди да се отправим към Делфиниум.
Всички тръгват след нея, дори Тас, но аз се бавя. Краката ми са като олово, всяка стъпка е усилие. Какво, по дяволите? Когато усещам блясък в края на зрението си, облекчение ме залива.
— Чудех се къде си отишъл — казвам на Рехмат. — Това ти ли си? — Посочвам към упоритите си крака. — Можеш ли да го спреш? Трябва да настигна другите.
— Нежеланието ти да поемеш по път, по който не бива да вървиш, няма нищо общо с мен — казва Рехмат. — Сърцето знае какво знае.
— Е, аз не знам какво знае то, така че, моля, просвети ме.
Рехмат не казва нищо за миг, но когато проговаря, в гласа му се долавя нотка на укор. Мисля за лицето на дядо, когато Дарин беше особено упорит.
— Съдбата на милиони зависи от твоята сила, Лайя от Сера — казва Рехмат. — Ти предизвика Ночното светило. Събуди ме. Заедно трябва да го спрем от апокалипсиса, който иска да наложи на света. Такова умишлено неведение е под достойнството ти. Не искаш да изоставиш Елиас Валерий. Приеми го.
Чувствам се внезапно разголена и страхлива. — Не… аз ще се боря с Ночното светило. Ще го унищожа и не защото ти ми казваш. Но Елиас — Ловецът на души — той няма нищо общо с това.
— Има и сърцето ти го знае. Противопостави се на желанията му на свой риск.
— Сърцето ми — изправям се гордо — се влюби в един убиец джин. Не може да му се вярва.
— Сърцето ти е единственото, на което може да се вярва. — С тези думи съществото изчезва, а аз стоя там, с треви до глезените, замръзнали, докато умът ми ме тегли напред, а проклетото ми сърце ме дърпа назад.
Дарин, забелязал, че изоставам, се връща тичешком при мен. Небеса, какво ще му кажа? Как ще обясня това?
— Не мога да променя решението ти — казва той, когато е достатъчно близо. — Нали?
— Ти… — заеквам. — Как разбра…
— Приличаш на мама повече, отколкото някога ще признаеш.
— Не мога да го изоставя, Дарин — казвам. — Трябва поне да опитам да пробия до него. — Колкото повече мисля за това, което искам да направя, толкова повече смисъл има. — Ще се отправя на юг. Преди месеци една племенна Кехани се опита да ми разкаже за Ночното светило. Но вълци я убиха. Ночното светило искаше миналото му да остане скрито. Което означава, че трябва да има нещо за него, което си струва да се знае — тайни, слабости — информация, която мога да използвам, за да го унищожа. Може би тази Кехани не е единственият разказвач, който знае историята на Ночното светило. Може би има друг, който ще я разкаже.
— Добре, е, аз идвам с теб. — Дарин се обръща да повика другите, но аз го спирам.
— Нашите хора имат нужда от теб — казвам. — Имат нужда от Муса. Имат нужда от глас в двора на Императора. Гарванът има добри намерения, но Империята е неин първи приоритет. Не Книжниците. Освен това — поглеждам към гората — да говоря с Ловеца на души, да пробия до него, ще бъде достатъчно трудно. Не искам никакви разсейвания.