Дарин спори с мен няколко дълги минути, а далеч напред другите спират да ни чакат.
— Небеса, колко си упорита, Лайя — казва накрая, прокарвайки ръка през косата си, правейки я да щръкне. — Мразя това. Но щом си решила, няма да ти казвам какво да правиш. Не че някога съм можел.
Той рови в раницата си и вади някакъв неравен пакет.
— Това трябваше да е изненада за когато стигнем до Делфиниум. — Той ми го подава. — Не… — спира ме, когато посягам да развържа връвта. — Не го отваряй — казва. — Изчакай, докато си на път.
Обмислям да извикам на другите. Но близкото проблясване на криле ми подсказва, че Муса ще разбере за решението ми след миг. Тас и Харпър ще разберат. И макар приятелството на Гарвана да беше приятна изненада през последните месеци, първата й лоялност е към Империята. Империята би искала Лайя от Сера да е в Делфиниум, поддържайки съюза между Книжниците и Воините.
— Ще бъдеш ли добре? — Поглеждам нагоре към лицето на брат ми, усещайки първите истински вълнения на тревога.
Но той ми показва безгрижната усмивка на мама. — По-малко се караме, когато не сме в един и същи град. И няма да ми липсва как крадеш храната ми или ми нареждаш като баба, вместо като мъничко щурче…
Отблъсквам го, смеейки се, докато той щипе бузите ми, сякаш съм бебе. — Ох, махай се…
Той ме придърпва в прегръдка и аз изскимтявам, когато ме вдига. — Пази се, сестричке — казва той, и вече няма смях в гласа му. — Сега сме само ние двамата.
ЧАСТ II: Жътвата
Глава 14
Нощодателят
Като млад джин се носех сред дърветата, изпълнен с благоговение пред тишината и звуците, пред светлината и ароматната земя. В своето невежество подпалих гората. Но смехът на Маут беше нежен, наставленията му — търпеливи. Той ме научи да танцувам от сянка към пламък, да стъпвам леко, за да не смущавам малките създания, с които споделях Мястото на чакането.
След като опознах вълните на гората и извивките на реката, след като дебнех с вълците и се носех по вятъра с ястребите, Маут ме поведе към границата на Мястото на чакането. Отвъд нея горяха огньове и камъни се сблъскваха. Децата на глината се смееха, биеха се, крадяха живот и го създаваха с радост и кръв.
„Какви са те?“ Те ме хипнотизираха. Не можех да откъсна очи.
Те са твоите повереници, каза Маут. Крехки, да, но с духове като древните дъбове, дълговечни и силни. Когато телата им приключат, тези духове трябва да продължат напред. Мнозина ще го сторят без теб. Но други ще се нуждаят от твоята помощ.
„Къде отиват?“
Напред, каза той, към другата страна. Към здрачно небе и спокоен бряг.
„Как да се грижа за тях? Как да им помогна?“
Обичай ги, каза той.
Задачата ми се стори като дар. Защото само след няколко минути наблюдение вече бях наполовина влюбен в тях.
Керис Валерий напуска Марин с жито, кожа, желязо и договор, който включва изгонването на всеки Книжник, който ходи по Свободните земи. Макар и не продажбата им, за нейно раздразнение. Все пак, след дни на преговори, това е победа. Тя би трябвало да е доволна.
Но при цялата си хитрост Керис остава човек. Тя кипи заради бягството на Кървавия гарван, заради това, че й забраних лично да преследва Гарвана.
Императрицата ме намира на градинските тераси с изглед към пристанището Фари, с непроницаемо изражение, докато оглежда изящния сводест мост и кристално чистото езерце на терасата долу. Млада семейство прекосява моста — баща, носещ под всяка ръка по едно хихикащо дете, докато майката ги наблюдава с усмивка.
„Морските ефрити ще ускорят корабите ти към земите на Племената, Керис,“ казвам. „Хвърли котва край Садх. След две седмици ще започнем атаката.“
„А Марин?“ Керис иска Свободните земи. Иска този град. Иска трона на Ирманд и главата на Никла на копие.
„Отсрочка,“ казвам, следейки пътя на семейството по спретнато павирана пътека към беседка. „Както обещахме.“
Керис накланя глава, сивите й очи проблясват. „Както желаете, господарю мой Нощодател.“
Заглаждам ръбовете на Императрицата, докато тя си тръгва, насочвайки мислите й към стратегия и разрушение. Когато изчезва от поглед, студен вятър ме шиба, оставяйки двама джинове от пламъци до мен.
„Хури. Талис.“ Посрещам ги с топлинен проблясък. „Пътуването ви беше бързо?“