Духът потръпва. Тя се държи твърде здраво за страданието си. Оставям магията си да се увие около нея като дим и се опитвам да изтръгна болката й. Но тя не я пуска.
— Беше огромна. И гладна. Искаше да ме погълне.
— Кога я видя? — Ако наистина е зърнала бурята, ще е първият призрак, споменал я, освен Карина. Вратът ми настръхва. — Къде?
— Когато Нощеносецът дойде за мен. Той вдигна косата си. Нашата Кехани каза, че ако погледнеш в очите на джин, виждаш бъдещето си, затова се опитах да не гледам. Но не можах да се въздържа. Това ли ще се случи с мен, когато премина? Ще бъда погълната?
— Не — казвам. — Не е така. — Но не говоря с убеденост. Преди знаех в костите си, че призраците отиват към нещо по-добро. Сега не съм толкова сигурен.
— Нещо взе другите духове — казва призракът. — Но аз избягах. Не знам къде отидоха. Не знам защо.
— Вече не трябва да се тревожиш за това. — Карам се да го повярвам, защото ако не го направя, как ще го повярва тя? — От другата страна те чака покой.
Тя най-накрая си отива и когато се появява следващият призрак, той също е от нашествието в Садх. — Не искам да отида — крещи той. — Моля те, чака ме. Ще ме погълне!
През следващите три дни всеки призрак, който преминава, говори за вихрушката. Очаквам повече духове, защото е ясно, че Керис Валерий не взема пленници. Но пък призраците от Племената винаги са били редки в Мястото на изчакването. Техните Факири обикновено ги прехвърлят без намесата на Ловецът на души.
Онези призраци, които все пак влизат в гората, стават все по-трудни за справяне. Ден след ден чувам една и съща история. Държа и внимателно изтръгвам един и същ страх. Усещането, че правя нещо ужасно несправедливо, като прехвърлям духовете, ме обзема.
После, след като прехвърлям момче, много по-младо от обичайните жертви на Нощеносеца, отивам да плувам в река Здрач, за да прочистя ума си от тревоги.
И откривам, че гниенето се е разпространило.
Мирише по-зле от преди, като последиците от битка. Стволовете на десетки дървета са ронливи от разпад. Земята е сурова и димяща, сякаш опърлена, а мъртви риби лежат вонящи по бреговете на реката. Опитвам водата на реката и я изплювам почти в същия миг. Има силен вкус на смърт.
Лайя беше права. Нещо е дълбоко сбъркано с Мястото на изчакването. И вече не мога да го пренебрегвам.
Глава 19
Кървавият гарван
Опитваме се да попречим новината за клането в кухните да се разпространи. Но това е невъзможно. В рамките на една седмица вестта обикаля целия Делфиниум.
— Ако може да стигне до кухните, може да стигне до всеки. — Патер Касий крачи из тронната зала. Леден дъжд чука по покрива и макар да е ранен следобед, буреносните облаци са толкова гъсти, че изглежда сякаш нощта е паднала. До сутринта ще вали сняг. Усещам мириса му.
Дузина мъже кимат или изръмжават в съгласие с Касий — почти половината от нашия съвещателен съвет. Муса и Дарин, тук, за да представляват Книжниците, разменят погледи.
— Все още не е стигнала до Императора. — Ливия се изправя на богато украсения трон. — Дори не е близо.
— Защото е разсеяна от кампанията си в земите на Племената — казва Касий. — Трябва да обмислим примирие. Да поискаме милост...
— Няма да има милост от Комендантката — казвам. — Тренирах с нея четиринайсет години. Тя не разбира милостта. Ако се предадем, умираме.
— Не помниш ли какво направи тя с Антиум? — Дарин, мълчалив до този момент, се взира в Касий. — Хиляди от твоите хора бяха избити. Хиляди от моите също.
— Млъкни, Книжнико! Мислиш, че защото онзи глупак Спиро Телуман те е обучавал...
— Не произнасяй името му. — Стоманата в гласа на Дарин ми напомня за майка му. — Спиро Телуман беше десет пъти по-добър мъж от теб. Колкото до мълчанието — свършихме с мълчанието. Без нас нямате надежда да си върнете Империята от Керис. Имате нужда от Книжниците, Патер. Имай го предвид.
Сайръс Лауренций, дипломат като баща ми, се намесва. — Керис предаде Антиум на Каркауните. Тя е истинският враг, Касий. Само небесата знаят какво изтърпяват нашите хора.
— И какво сме направили, за да им помогнем? — Патер Касий ме пронизва с поглед.
Укорът му отеква в главата ми, докато спорът продължава. Обикалям залата, игнорирайки Патрите. И какво сме направили, за да им помогнем?
Закариас трябва да заеме трона. Но той е дете без власт, а няма нищо, което един Воин да уважава повече от властта. Керис използва своята като острие. Затова настояваше да я наричат Император Непобедимия, вместо просто Императрица. Затова е обсебена от завладяването и разграбването на земите на Племената.