Нуждаем се от победа, също толкова звучна. Такава, която ще изпрати послание за сила не само до Патрите на Империята, но и до нашия народ.
— Кървав гарван — прошепва Харпър от рамото ми. — За какво мислиш?
Отговарям му достатъчно високо, че залата да ме чуе. — Патер Касий е прав за едно. Нашите граждани в Антиум са чакали освобождение достатъчно дълго.
— Как, по дяволите, ще се справим с армията на Каркауните, когато едва имаме достатъчно хора, за да задържим Делфиниум? — пита Патер Касий. — Мислех, че си учила военна теория, Гарване.
— Няма да използваме армията, която имаме. Ще наберем тази в града. В Антиум има петдесет хиляди Каркауни. — Планът за мисия се оформя, докато говоря. — За да подчинят население, което е над четири пъти по-голямо. Много жени и деца все още са живи. Познавам нашите хора, Патри. Ако им напомним, че не са сами, те ще се надигнат. И ако си върнем града, можем да покажем на съюзниците на Керис нашата сила — и да ги спечелим на наша страна.
Патер Метиас, който досега наблюдаваше събитията край огъня, ме поглежда накриво. — Как могат жените да се бият срещу тези чудовища? Как ще ги въоръжиш?
— Забрави ли, че Кървавият гарван е жена, Метиас? — Ливия оглежда младия Патер с достатъчно рязкост, за да го накара да се размърда. — Не ни отегчавай със стари предразсъдъци. Ти си по-добър от това.
— Имаме скривалища с оръжия в града. — Поглеждам към Декс, който кима. — Нашите шпиони казват, че хората на Гримар не са ги открили всички. А Дарин тук може да изработи Серанска стомана.
Суматоха при вратата кара всички ни да се обърнем наведнъж. Един страж влита в залата, а ятагани звънтят срещу ятагани. Сграбчвам Ливия, бутам я до трона, докато Патрите се строяват пред нас.
— Не смей да ми казваш, че трябва да доказвам самоличността си, момче — разнася се глас. — Носех огърлица от каркаунски кости на пръстите, преди още мръсният ти баща да хвърли око на майка ти.
Висока, широкоплещеста фигура влиза в тронната зала и аз пускам оръжието си. Бронята му блести, нито един косъм не е разместен, и изглежда, сякаш току-що идва от военна инспекция, вместо от вероятно многомесечен преход.
— Здравей, Гарване. — Куин Валерий пристъпва към мен, кимайки властно на другите Патри. — Какво е това, което чувам за крадене на съюзници от дъщеря ми?
«««
Патрите са скептични към плана ми. Но накрая не им оставям избор. Няма да си върнем столицата за един ден. Но тази мисия е първа стъпка. Тя ще позволи на хората да разберат, че не сме ги забравили. Че трябва да са готови да се бият.
Докато напускам залата за съвещания, Харпър ме следва, подтичвайки, за да ме настигне, докато крача през оживените коридори към покоите си.
— Донеси ми шпионските доклади от Антиум — казвам. — И предай на нашите хора в града. Тръгвам след три дни.
— Ще минем ли през Невенес? — пита Харпър. — Или през Сребърните хълмове?
— През Невенес. Малък отряд. Много малък. Намери ми двама души — най-добрите си. И доведи Муса...
— Вече съм тук, Гарване. — Високият Книжник ни е последвал. — Трябваше да говоря с теб за момент. — Красивото му лице е напрегнато — странно, защото обикновено изглежда, сякаш се подиграва на всички. — Изпратих двайсетина уайта в Марин, за да следят нещата — казва той. — Не се върнаха. Нито един.
— Е, това е дълго пътуване... — започва Харпър, но Муса поклаща глава.
— Те могат да направят това пътуване за един ден. Два, ако се разсеят. Изпратих ги в момента, в който пристигнахме в Империята. Преди седмици. Имаш ли шпиони в кралството, Гарване?
— Малко — казвам. — Но са мълчаливи. Ще накарам Декс да провери. Ще ти намерим отговори. Междувременно бих могла да те използвам в Антиум.
Той поглежда между мен и Харпър, повдигайки вежди. — Нямаш ли втори за това?
— Харпър ще остане тук, за да защитава Регентката Императрица. — Игнорирам втвърдената му стойка, недоверието, което се излъчва от него. — Книжниците трябва да бъдат представени в мисията. Лайя казва, че си сръчен с ятагана. И твоите малки приятели може да са полезни.
Муса кима в съгласие и щом се отдалечава от слуха ни, Харпър се обръща към мен. — Моето място е при Кървавия гарван...
— Обстановката тук е твърде несигурна, Харпър. — Продължавам бързия си ход през един двор и в тъмния каменен коридор, водещ към покоите ми. Нито миг по-рано. Трябва да се махна от него. Той е твърде близо. Твърде ядосан. Харесвам безчувствения Харпър. Студения Харпър.
Огненият Харпър — онзи Харпър, който ме гледа, сякаш съм ценна за него — това е Харпър, когото трябва да избягвам.
— Имам нужда от някой, на когото вярвам, да пази двамата най-важни хора в Империята.