— Вярваш на Декс. Вярваш на Куин. Вярваш на Фарис.
— Декс също ще остане. Регентката Императрица се нуждае от своя стюард. Но Фарис ще дойде с мен. Имам нужда от силата му. А Куин ще настоява да ни придружи.
Харпър пристъпва толкова близо до мен, че съм принудена да спра. Оглеждам коридора нагоре и надолу, но няма никой. Дори да имаше, съмнявам се, че щеше да го е грижа. Той е със стисната челюст и яростен, бори се да запази контрол.
За хиляден път си пожелавам маската си обратно. Наличието й би направило срещата с Харпър много по-лесна.
— Защо не искаш да дойда, Кървав гарван? — Гласът му е нисък и мрачен, какъвто никога не съм го чувала. Когато срещам зелените му очи, те проблясват от разочарование, да, но и от нещо по-дълбоко, което докосва струна в мен.
Отстъпвам назад от него, а той поклаща глава.
— Ти си Кървавият гарван — казва той. — А аз съм се заклел да те защитавам.
— Ще те назнача другаде — казвам, но думите ми нямат нищо общо с убеденост. И двамата знаем, че не вярвам на никого толкова, колкото на него. — Не ми трябва... това.
— Знам от какво имаш нужда, Гарване. — Той прокарва ръка по моята, толкова внимателно въпреки гнева си. — Искам да го поискаш.
Искам да изчезнеш. Да не си тръгваш никога. Искам никога да не те бях срещала или усещала. Теб. Теб. Теб. Имам нужда от теб.
— Имам нужда да останеш тук — казвам. — И да запазиш сестра ми и Императора живи.
Отстъпвам до вратата си и се промъквам вътре, след което я затварям пред лицето му. За дълъг момент съм вцепенена, взирайки се в нея. Той е точно там, от другата страна. Може би сърцето му блъска като моето. Може би ръцете му треперят като моите.
Или може би най-накрая съм го отблъснала завинаги. Знам кое бих предпочела. И се мразя за това.
«««
Десет дни по-късно влизам в Антиум и го намирам разбит град. Разбирам го от гледките — счупените улични лампи и димът от клади, който се носи над всичко. Разбирам го от звука — ужасяваща тишина, прекъсвана от случайни писъци. И го разбирам от миризмата. Гниене, отпадъци и горяща плът.
Но това все още е моят град. Каркауните могат да оскверняват улиците, но не могат да съборят тези масивни гранитни стени. Могат да вилнеят, да убиват и да изтезават, но не могат да сломят моя народ.
Куин, Муса, Фарис и аз се спотайваме в руините на стар пазар, с разпилени коприни, гърнета и торби, сякаш торнадо е преминало през него. Луната свети ярко над нас и аз й се мръщя. При нормални обстоятелства никога не бих извършила мисия за убийство в толкова светла нощ.
Но това не може да чака. Гримар е един от най-силните съюзници на Керис. Той е чудовището зад отчаянието в този град. Той трябва да умре.
Зад нас са Маските, които Харпър избра да ни придружат. Илеан Еквитий е десет години по-възрастен от мен и братовчед на стария ми приятел Тристас, небеса да успокоят душата му. Септимус Атрий е от рода на Декс и е на годините на Муса. Никой от тях не трепва при вида на онова, което виждаме. И двамата са преживели обсадата на Каркауните. Знаят каква е цената, ако се провалим тази нощ.
Не се налага да им давам заповеди. Прегледахме плана — заедно с резервните планове, на които Куин настоя — стотици пъти през седмицата, която ни отне да стигнем дотук.
Дълбоко в града звънец отброява два пъти.
Куин, Илеан и Муса се изправят. Старецът се обръща към мен. — Пети звънец — казва той, и тримата изчезват, оставяйки Фарис, Септимус и мен да чакаме.
И чакаме.
Ами ако не успеят да обезвредят стражите? Ами ако сме били предадени? Имаме малко източници в града. Да им се доверим е риск. Може да са били изтезавани, за да издадат плана ни. Или пък Куин, Илеан и Муса да са били надвити. В ума ми всеки сценарий е по-лош от предишния, докато не стискам дръжката на ятагана си, с побелели кокалчета.
— Това е Куин Валерий, Гарване — шепне Фарис. — Този стар негодник ще ни надживее всички. Да го имаме на наша страна е почти като да имаме Елиас обратно.
Бухал пропява от улицата отвъд пазара. Сигналът. Фарис и Септимус ме следват през Квартала на търговците в Антиум и навлизаме в квартала на червените фенери.
Тук улиците предлагат едни от малкото признаци на живот в града. Въпреки цялата си омраза към „езичниците“, каркаунските свине все пак искат своите проститутки.
Гримар не прави изключение. Нашата шпионка, мадам Хеера, която управляваше един от най-добрите публични домове в Антиум, ни каза това в кодираните си писма. През месеците, откакто Гримар е в града, той е убил шест от нейните момичета.
Той ги убива бавно, на площад Тайъс. Избира нощите с пълнолуние, за да може всички да видят. По един човек от всяко домакинство трябва да присъства, или цялото домакинство плаща цената.