Но хората са тези, които ме карат да зяпам. Дори когато буря реве от север, Маринерите се обличат в най-хубавите си дрехи. Червени, сини и лилави вълнени платове, извезани със сладководни перли и огледалца. Разкошни наметала, подплатени с козина и отрупани със златни нишки.
Може би един ден бих могла да си направя дом тук. Повечето Маринери не споделят предразсъдъците на Никла. Може би и аз бих могла да нося красиви дрехи и да живея в къща с цвят на теменужка и покрив с зелени керемиди. Да се смея с приятели, да стана лечител. Да срещна някой красив Маринер и да се сопна на Дарин и Муса, когато безмилостно ме дразнят за него.
Опитвам се да задържа този образ в съзнанието си. Но аз не искам Марин. Искам пясък, истории и ясно нощно небе. Искам да се взирам в бледосивите очи, пълни с любов и онази нотка на лукавство, за която жадувам. Искам да знам какво ми каза на садхезки преди година и половина, когато танцувахме на Лунния фестивал в Сера.
Искам Елиас Валерий обратно.
Спри, Лайя. Книжниците и Воините в Делфиниум разчитат на мен. Муса подозираше, че Никла няма да изслуша молбата на Кървавия гарван — затова измислихме начин да накараме коронната принцеса да ни чуе. Но това няма да сработи, ако не премина през тези улици и не вляза в двореца.
Докато вървя към центъра на Адиса, откъслеци от разговори се носят покрай мен. Адисаните говорят за нападения в далечни села. Чудовища, бродещи из провинцията.
— Стотици мъртви, чух.
— Полкът на племенника ми замина преди седмици и нямаме никакви вести.
— Само слух…
Само че не е слух. Духовете на Муса докладваха тази сутрин. Стомахът ми се свива, когато си помисля за пограничните села, изгорени до основи, с избити жители.
Уличките, през които минавам, стават по-тесни, а уличните лампи — по-редки. Зад мен се чува звън на монети и аз се завъртам рязко, но там няма никой. Вървя по-бързо, когато зървам дворцовата порта. Тя е инкрустирана с оникс и седеф, блещукаща под снежнорозовото небе. Стой далеч от тази проклета порта, предупреди ме Муса. Охранява се от Джадуна и те ще видят през твоята невидимост.
Джадуна, владеещи магията, идват от непознатите земи отвъд Големите пустини, хиляди мили на запад. Някои служат на кралското семейство на Маринерите. Среща с такъв би означавала затвор — или смърт.
За щастие, дворецът има странични входове за прислужниците, куриерите и градинарите, които поддържат мястото. Тези пазачи не са Джадуна, така че да се промъкна покрай тях е достатъчно лесно.
Но веднъж вътре, отново чувам онзи звук — една монета се плъзга по друга.
Дворецът е огромен комплекс, подреден във формата на буквата „П“ около акри с поддържани градини. Залите са широки като булеварди и толкова високи, че фреските, изрисувани върху бледия камък горе, едва се виждат.
Има и огледала навсякъде. Когато завивам зад един ъгъл, поглеждам в едно от тях и улавям проблясък на златни монети и яркосиньо облекло. Сърцето ми се разтуптява. Джадуна ли е? Фигурата изчезва твърде бързо, за да разбера.
Връщам се назад, към мястото, където човекът изчезна. Но намирам само коридор, патрулиран от двама пазачи. Ще трябва да се справя с това, което или който ме следва, когато се покаже. Засега трябва да стигна до тронната зала.
На шестия звънец, каза Муса, принцесата напуска тронната зала за трапезарията. Влез през южната антрекамера. Постави острието си на трона и се измъкни. В момента, в който стражите й го видят, Никла ще бъде евакуирана в покоите си.
Никой няма да пострада и ще имаме Никла там, където я искаме. Кървавият гарван ще чака и ще направи своята молба.
Антрекамерата е малка и прашна, с лек мирис на пот и парфюм, но както Муса предвиди, е празна. Промъквам се безшумно през нея и се сливам със сенките на тронната зала.
Където чувам гласове.
Първият е женски, звучен и гневен. Не съм чувала принцеса Никла да говори от месеци и ми трябва момент, за да разпозная интонациите й.
Вторият глас ме смразява, защото е пропит с насилие и е зловещо мек. Това е глас, който няма работа да е в Адиса. Глас, който бих разпознала навсякъде. Тя се нарича Император Непобедимия — Върховен командир — на Империята.
Но за мен тя винаги ще бъде Комендантката.