Джинът се интересува от нас толкова малко, колкото би се интересувала от стадо животни. Когато спираме, тя ми нарежда да се облекча зад един камък, сякаш съм куче, което разхожда. Но тялото ми й се подчинява и аз горя от срам. И от омраза.
Първата нощ лагеруваме в малък оазис. Тя нагласява веригите ми и ме завързва за едно дърво.
— Няма да си и помислиш за бягство, момиче. — Обръща се към Маската. — Новий, нали? Ще държиш хората си далеч от нея, ще я храниш и ще се погрижиш за раните й. Намажи китките й с мехлем против протриване. Няма да разговаряте. Няма да я освобождаваш или да й помагаш да избяга. — При кимването на Новий джинът изчезва в пустинята.
Маска Новий прави каквото му е наредено, а когато се опитвам отново да привлека вниманието му, той хвърля крадешком поглед към тъмнината, преди да се съсредоточи върху ръцете ми.
Накъде? Изписвам с пръсти.
Новий поклаща глава. Или не може да отговори, или не желае. Опитвам отново.
Слабости?
Машинално Маската поглежда през рамото ми. Бързо изписва:
Гордост. Гняв. Най-слаб по пладне.
Това съвпада с казаното от Елиас, че джиновете са най-силни нощем. Оглеждам веригите си. Джинът носи ключа на врата си. Но освен странния му блясък, ключалката изглежда като всяка друга.
Шперцове? Питам. Елиас ме научи да отключвам ключалки, когато заедно с Дарин нападахме каруците с призраци на Воините и освобождавахме Книжници. Не съм практикувала от месеци, но Елиас твърдеше, че е като плуването. Веднъж научил ли си, не забравяш. Каза също, че Маските винаги носят комплект шперцове.
Но Новий само извръща поглед.
По среднощ, когато войниците спят, а Новий е поел стражата, джинът се материализира от пустинята и сяда до мен. Лунната светлина оцветява пламъците в очите й в синьо, а в тях има празнота, която ме кара да се свия.
— Разкажи ми за себе си, момиче. — Сяда точно извън обсега ми. — Позволявам ти да говориш.
Отначало се опитвам да държа устата си затворена. Но тя стисва устни и натискът да заговоря става непреодолим. Малки истини, Лайя, казвам си. Не издавай нищо.
— Казвам се Лайя от Сера — казвам. — На деветнайсет години съм. Имам брат…
Джинът махва с ръка, за да прекъсне думите ми. — Разкажи ми за магията си.
— Мога да изчезвам.
— Кога се сблъска с тази магия? Откъде дойде тя?
— Преди година и половина — казвам. — Когато Воините нахлуха в дома ми и се опитвах да им избягам. Не знаех, че я притежавам. — Спрях, защото не мога да кажа, че магията идва от Рехмат. Съществото беше категорично, че съществуването му не бива да се разкрива.
— Аз… мислех, че я получих от един ефрит, когото срещнах, докато бягах от Сера…
Челюстта на джинът се стяга. — Ефрити — казва тя. — Предатели и крадци. Никакъв ефрит не би трябвало да ти е дал сила.
Отпускам се леко — но твърде рано.
— А какво ще кажеш за тъмнината вътре в теб? — Навежда се напред. — Кога я усети за първи път?
Облизвам устни. Рехмат? Но съществото не може да рискува да се появи. Това го направи ясно.
Мълчанието ми ядосва джинът. — Говори!
— Първият път беше близо до затвора Кауф — казвам. — След като дадох на Нощодателя гривната си.
— Нашата гривна — поправя ме тя, а едва сдържан гняв втвърдява раменете й. — Звездата никога не е била твоя, човече.
В края на поляната Новий се обръща и ни поглежда за дълго. Ръцете му падат върху ятагана, а джинът насочва вниманието си към него. Почти веднага той се извръща обратно, гръбнакът му неестествено изправен. Гордост, каза ми той, когато го попитах за слабостите на джинът. Гняв.
Опитвам се да запомня движенията й, играта на емоции в тялото й. Щом Нощодателят я е изпратил след мен, тя трябва да е близка до него. Но в нея има нещо едва сдържано. Нестабилна омраза към нас, която тя не си прави труда да скрие.
— Тъмнината вътре в теб говорила ли ти е някога?
— Защо… защо би ми говорила? — Когато тя не отговаря, продължавам. — Какво е това? Ефритите ли го поставиха в мен?
— Аз задавам въпросите, момиче — казва тя. — Можеш ли да призовеш тъмнината?
Тогава съм благодарна, че Рехмат не е отговорил на молбите ми, защото мога да отговоря честно. — Не — казвам. — Бих могла да призова магията си, ако свалиш тези вериги.