— Готов ли си? — питам Фарис.
Той се спуска от покрива през отворения прозорец и поваля двама пазачи. Следвам го и се озовавам в просторна стая, разчистена от мебели, с врата в единия край. Гримар стои над голям мангал, от който се издигат облаци задушлив бял дим. Той е гол до кръста и изрисуван с вайда, очите му са обърнати назад в главата.
Редица от пазачите на Гримар, всички въоръжени с арбалети, стоят пред него, обърнати към прозореца. Изведнъж стрели удрят щита ми и този на Фарис.
— Проклети адове! — Фарис се олюлява назад, щитът му се пропуква. Моят се разцепва по средата, и той ме блъсва зад себе си, прикривайки ме, докато каркауните не изчерпват стрелите си.
Арбалетите падат — пазачите нямат време да презаредят, преди да се нахвърлим върху тях.
Докато елиминирам един каркаун, после още един и още един, отвън пред покоите на Хеера се чуват стъпки.
— Вратата, Фарис!
Той стига до нея точно когато тя се разбива, и пада под вълна от нови нападатели.
— Греших за теб, Кървав гарван — казва Гримар, без да изглежда ни най-малко разтревожен, че мъжете, които го защитават, лежат мъртви. Той се ухилва, с кръв по зъбите. — Мислех, че си просто жена, но ти…
Едва избягва ножа за хвърляне, който запращам към гърлото му. Поклащам глава. Мъжете и тяхното проклето блеене. Мислят, че думите имат значение в битка, когато всъщност са просто разсейване.
— Бий се тогава, момиче, бий се! — Той реве и ми маха да се приближа. — Топлината на прясно пролята ти кръв ще бъде като амброзия на устните ми.
Де да можех да отправя каркаунско кръвно предизвикателство. От това, което ми каза Декс, те не са сложни. Човек трябва да пролее собствената си кръв, да захвърли всички оръжия и да се бие без оръжие до смърт. Тялото на губещия се осквернява, името, делата и историята му се заличават. Би било справедлив край за Гримар.
Но в момента просто трябва да убия копелето. Бързо.
Фарис е на крака, отблъсквайки наплива от каркауни на вратата, а аз разсичам тримата, които стоят между мен и Гримар. Докато падат, се блъскам в магьосника, поваляйки го на колене. Но той отблъсква острието, което се опитвам да забия в сърцето му, и ме обгръща с ръка, притискайки ме в задушаваща прегръдка. Не мога да дишам, само го драскам, докато той разкъсва бронята ми и захапва врата ми като побеснял вълк.
Изваждам кинжал от пояса си и го забивам в бедрото му. Ръката му се отпуска и аз го удрям, първият удар чупи носа му, вторият изпраща кръв и зъби да летят. Той се олюлява назад, но веднага се изправя на крака, а аз изваждам ятагана си. Кръв струи по врата ми, разпалвайки още повече яростта ми.
Гримар е твърде бърз, за да се изложи на смъртоносен удар, но аз разрязвам млечнобялата му кожа с половин дузина бързи порязвания, достатъчно дълбоки, за да го забавят.
— Гарване! — Фарис е на едно коляно, все още се бие, но отслабва бързо. Сега или никога, Гарване.
— Не можеш да ме убиеш — Гримар напредва, с щит на едната ръка. „Ик тачк морт фид иникант фи.“ Кръвта ти е проводникът, чрез който…
— Пак с това говорене! — Отстъпвам половин стъпка назад и финтирам с кинжала в дясната си ръка. Той попада в обсега на ятагана ми, и аз го замахвам нагоре, с намерение да отсека главата му.
Но един от лакеите му се втурва към мен. Забивам кинжала в корема на копелето и разсичам нагоре с ятагана си, отрязвайки чисто ръката на Гримар.
Той изкрещява, кратък, висок звук. После хората му изоставят битката с Фарис, обграждат Гримар и го измъкват от нас, през вратата и надолу по стълбите.
— Хайде! — Фарис хваща ръката ми и ме дърпа. — Твърде много са, Гарване.
— Чакай… — Вдигам отрязаната ръка и я вземам с мен — през прозореца, надолу по балкона и на улицата. Тук е тихо, каркауните, които ни нападнаха, са или мъртви, или избягали.
— Септимус! — извиквам, но няма отговор от позицията на Маската на четвъртия етаж на сграда срещу публичния дом.
— Мъртъв е, Гарване. Стрела на каркаун го довърши — казва Нийра, появявайки се от вратата на това, което сигурно е нейният дом, и ни кани да влезем, докато тропотът на ботуши отеква наблизо. Вътре ми подава наметало.
— За… ъъ… — Тя кимва към ръката на Гримар, която капе кръв по пода.
— Съжалявам за бъркотията. — Откъсвам няколко ленти от наметалото, за да превърже Фарис раните си, и бързо увивам ръката. — Трябва да стигнем до площад Тайъс.
Трябваше да окача обезглавеното тяло на Гримар на площада. Ръката му Disney+му ще трябва да свърши работа.