Малка фигура се появява измежду дърветата. Тя се оглежда с невинно любопитство и аз я познавам веднага. Детето от Айш, което ме разпозна. Естествено. Тя и семейството й не биха могли да оцелеят при нападението.
— Добре дошла в Мястото на чакането, царството на духовете, малка — казвам й. — Аз съм Ловецът на души и съм тук, за да ти помогна да преминеш от другата страна.
— Знам кой си — казва тя. — Защо не ни помогна? Търсих те.
— Трябва да забравиш живите — казвам. — Защото те вече не могат да те наранят.
— Как да забравя? Онази сребърна жена уби Ирфа и Азма едновременно. Азма беше само на четири. Защо го направи, Ловецо на души? Защо не помогна?
Детето е само един дух, но ми отнема часове да го преведа, защото как да отговоря на въпросите й? Как да обясня омразата на Керис на едно невинно дете?
Когато всичко свършва, когато най-накрая съм отговорил на всеки въпрос и съм изслушал всяка болка, малка или голяма, тя влиза в реката. Чакам старото чувство за правота да ме изпълни. Чакам го през целия път до вкъщи. То не идва, дори когато влизам в хижата си и запалвам лампите.
Дом, казвам си. Аз съм у дома. Но вече не се чувства като дом.
Чувствам го като затвор.
Глава 28
Кървавият гарван
Нещо лежи върху гърдите ми.
Осъзнаването идва бавно и аз не помръдвам нито един мускул. Каквото и да е, топло е. Живо. И не искам да разбере, че съм будна.
Теглото се размества. Капка топла вода пада върху челото ми. Напрягам се. Чувала съм за каркаунските водни мъчения —
— Ха! Ба-ба-ба-ба.
Две малки ръце се вкопчват в лицето ми и дърпат така, както лицето просто не бива да се дърпа. Отварям очи и виждам племенника си, седнал върху мен, да се лигави щастливо. Когато забелязва, че съм будна, той се усмихва, разкривайки едно съвършено, перлено зъбче, което не беше там, когато заминах.
— Ба! — заявява той, докато се надигам внимателно.
— Мислех, че ако някой може да те събуди — Лivia ми подава кърпичка от мястото си до леглото ми, — това е Императорът.
Избърсвам бебешките лиги и целувам Закариас, внимателно освобождавайки пръстите му от челюстта си и спускам крака от леглото. Снежни вихрушки се въртят зад пъстрите стъкла на прозорците в стаята ми, а пламтящата камина почти не се справя с хладния въздух. Чувствам се изпразнена, сякаш някой е взел лопата и е изкопал вътрешностите ми. Отдръпвам се от това чувство, съсредоточавайки се вместо това върху изправянето.
— Внимателно, Гарване. — Ливия взема Закариас от мен. — Спиро Телуман те пренесе през тунелите и през последните два дни ту беше в съзнание, ту не. Ухапването на врата ти беше инфектирано. Бълнуваше, когато той пристигна тук.
А трябва да са били нужни поне пет дни, за да излезем от тунелите. Кървави небеса. Седмица. Трябва да събера ударна сила за Антиум. Да убедя Патрите в плана си. Да се уверя, че имаме достатъчно оръжия, храна и коне. Да предупредя онези, които се съпротивляват в столицата. Толкова много неща за вършене, а аз съм спала.
— Трябват ми ятаганите, Императрице. — Зрението ми се замъглява, когато се изправям, а кракът ми боли жестоко. Но благодаря на небесата за лечебната си сила, защото без нея щях да умра, преди дори да стигна до Телуман. Куцукам към скрина и обличам чист комплект униформи. — Къде е Телуман?
— Патрите искаха да го хвърлят в тъмниците, но сметнах, че това би било лоша благодарност за човека, който върна нашия Гарван — казва Ливия. — Той е с Дарин и Тас в ковачницата. Между другото, направих малко легло за младия Тас в стаята на Закариас. Детето не изглежда запалено по ковачеството, затова реших, че може да бъде другар на Императора.
— Патрите няма да се съгласят —
— Патрите няма да забележат. За тях той е просто Книжник. Но е умен и добросърдечен. Харесва Закариас. Може би Тас ще му бъде приятел. — Лицето на сестра ми се помрачава. — Нещо нормално сред цялата тази лудост.
Кимвам бързо, защото последното, от което се нуждая, е Ливия отново да започне да мечтае за бягство с Императора към Южните земи. — Ако Тас го желае, нямам възражения.
— Добре. — Ливия ми се усмихва широко. — И има още нещо, което искам да обсъдя с теб.
Усещам страх в стомаха си, защото тя има онзи поглед. Същия, който имаше, преди да предизвика баща ни по въпроси на воинското право. Същия, който имаше, преди да ме изпрати в Адиса.