Така е, откакто се предадох на Маут. Когато построих хижата, дърво се появяваше на редовни интервали, отсечено и шлифовано, сякаш от майстор. Никога не съм бил ухапан, нито съм боледувал, нито ми е било трудно да намеря дивеч. Тази гора е физическо проявление на Маут. Макар за външен човек да изглежда като всяка друга гора, той я променя, за да отговаря на нуждите ми.
Само докато си му полезен.
Писъци и лица отново изплуват в главата ми, и този път не избледняват. Връщам се с вятърен ход в бурята, към сърцето на Мястото на чакането: горичката на джиновете, или това, което е останало от нея.
Преди да се съединя с Маут, избягвах горичката старателно. Но сега това е място, където мога да забравя тревогите си. Това е обширна равнина на висока скала над Града на дж restrainите. Отвъд тъмния простор на това зловещо тихо място, Река Здрач се вие, като змийски отблясък.
Оглеждам почерnelите останки на малкото останали дървета в горичката, които стоят като стражи, самотни сред пелената от дъжд. През петте месеца, откакто Нощния носител освободи джиновете, не съм видял и следа от нито един. Дори тук, в мястото, което някога беше тяхната тъмница.
… води ме до затвора Кауф… помогни ми да освободя брат ми оттам.
Думите предизвикват спомен за момичето със златисти очи. Стискам зъби и се отправям към най-голямото от дърветата, мъртъв тис, чиито клони са почернели от огън. Стволът му е дълбоко нарязан от двете страни. До него лежи железен синджир с халки, половината от размера на ръката ми, откраднат от село на Воините.
Вдигам синджира и го стоварвам от едната страна на ствола, после от другата, задълбочавайки нарезите. След само няколко минути ръцете ми започват да ме болят.
Когато съзнанието ти не те слуша, тренирай тялото си. Съзнанието ще последва. Небеса, знам кой ми каза тези думи, но се вкопчих в тях през последните месеци, връщайки се в горичката на джиновете отново и отново, когато мислите ми станат непокорни.
След половин час съм облян в пот. Събличам ризата си, тялото ми крещи, но току-що съм започнал. Защото, докато мятам камъни, удрям дървото и бягам по стръмнината, водеща към града на джиновете, лицата и звуците, които ме преследват, избледняват.
Тялото ми е единствената част от мен, която все още е човешка. То е твърдо и реално и изпитва глад и изтощение, както винаги. Да го подлагам на изпитание означава да дишам по определен начин, да балансирам по определен начин. Това изисква цялото ми внимание, без да оставя нищо за демоните ми.
След като изчерпвам възможностите на горичката на джиновете, се отправям към източния й край, който се спуска към Река Здрач, бърза и коварна от бурята. Гмуркам се, ахвайки от ледената вода, и преплувам четвърт миля, изпразвайки съзнанието си от всичко освен студа и течението.
Връщам се на брега, мокър и изтощен, но с ясно съзнание. Готов съм да се изправя пред духовете, които ще ме чакат в дърветата. Защото, докато плувах, усетих голямо разкъсване на живот далеч на север. Тази нощ ще бъда зает.
Отправям се към стария тис, за да събера дрехите си. Но някой стои до него.
Маут вложи в съзнанието ми осъзнаване за Мястото на чакането, което е като карта. Сега посягам към това осъзнаване, търсейки пулсиращото сияние, което показва присъствието на външен човек.
Картата е празна.
Примижавам през дъжда — джин, може би? Но не — дори фейските същества оставят следа, магията им ги следва като опашка на комета.
— Влезли сте в Мястото на чакането — извиквам. — Тези земи са забранени за живите.
Не чувам нищо освен дъжда и вятъра. Фигурата е неподвижна, но въздухът пращи. Магия.
Това лице проблясва в съзнанието ми. Черна коса. Златисти очи. Вълшебство в костите й. Но как се казваше? Коя беше тя?
— Няма да те нараня — казвам, както бих говорил на духовете — с грижа.
— Няма ли, Елиас Валерий? — отвръща фигурата. — Дори сега? Дори след всичко?
Елиас Валерий. Името предизвиква много образи. Училище от суров сив камък и гръмливи барабани. Дребната жена с ледени очи. Вътре в мен глас вика: Да. Елиас Валерий. Това си ти.
— Това не е моето име — казвам на фигурата.
— Това е името ти и тряб Words cannot be translated into Cyrillic because the source text is already in English. Please provide the text you want translated into Bulgarian. bва да го помниш. — Гласът на фигурата е толкова нисък, че не мога да разбера дали е мъж или жена. Възрастен или дете.
Това е тя! Сърцето ми бие твърде бързо. Мисли, които не бива да имам, се тълпят в главата ми. Ще ми каже ли името си? Ще ми прости ли, че го забравих?