Тогава две изсъхнали ръце се появяват в тъмнината и отблъскват качулката. Кожата на мъжа е бледа като избелен лен, а бялото на очите му е яростно и кърваво. Макар да съм забравил много от това, което бях, това лице е изгоряло в съзнанието ми.
— Ти — прошепвам.
— Наистина, Елиас Валерий — казва Каин, Авгурът. — Тук съм, за да те измъчвам за последен път.
Глава 4
Лайя
Керис Валерий е в Марин и е само на няколко крачки от мен. Как? Иска ми се да изкрещя. Само преди дни уайтите на Муса съобщиха, че е била в Сера.
Но какво значение има това, когато Керис може да призове Нощодателя? Той сигурно е яхнал ветровете и я е довел в Адиса.
Пулсът ми бие в ушите, но се принуждавам да дишам. Присъствието на Комендантката усложнява нещата. Но все пак трябва да измъкна Никла от тронната зала и да я отведа в покоите й. Книжниците и Воините в Делфиниум разполагат с малко оръжия, малко храна и нямат съюзници. Ако Никла не чуе какво има да каже Кървавия гарван, всяка надежда за помощ е загубена.
Безшумно се промъквам през пода, докато Никла и Керис се появят в полезрението ми. Принцесата на Марин стои изправена като струна на огромния трон от плавей, принадлежал на баща й, лицето й е в сянка. Бордовата й рокля е стегната около талията и се стеле по пода като кръв. Двама стражи стоят на пост зад трона, а още четирима са от двете му страни.
Комендантката стои пред Никла в церемониалната си броня. Не носи оръжия, нито корона. Но няма и нужда от тях. Силата на Керис винаги е била в нейния ум и жестокост.
Кожата й блести сребърно на тила, защото носи ризницата от жив метал, която открадна от Кървавия гарван. Учудвам се на ръста й — тя е с половин стъпка по-ниска от мен. Дори след цялото зло, което е сторила, отдалеч някой би могъл да я помисли за младо, безобидно момиче.
Докато се приближавам, сенките по лицето на Никла се движат и кипят. Гулове, които се хранят с болката на коронясаната принцеса, се вият около нея в нечестив ореол, който тя не може да види.
— …не мога да взема решение — казва Керис. — Може би трябва да говоря с баща ви.
— Няма да безпокоя баща си, докато е болен — отвръща Никла.
— Тогава се предайте, принцесо. — Комендантката разтваря ръце, сякаш някой друг изрича тези отвратителни думи. — Нападенията срещу народа ви ще спрат. Джиновете ще се оттеглят. Книжниците са тежест за ресурсите ви. Знаете го.
— Затова насърчих тяхното напускане на Адиса — казва Никла. — Но това, което искате, е… — Принцесата поклаща глава.
— Предлагам ви да се отървете от един проблемен народ.
— За да го поробите.
Керис се усмихва. — За да му дадете нова цел в живота.
Гняв кара ръцете ми да треперят. Майка ми, Мирра от Сера, можеше да катери стени без почти никакво усилие. Де да имах същото тайнствено умение. Сега бих го използвала, за да скоча върху Керис, когато най-малко го очаква.
Кама е в ръката ми — не тази, която трябваше да оставя на трона на Никла, а по-стара. Елиас ми я даде преди много време. Остра е като бръснач и намазана с отрова от кръста до върха. Прокарвам пръст в ръкавица по острието и се приближавам към трона.
— А какво ще кажете за хилядите Книжници, които убихте? — Никла поклаща глава, несъзнателно отблъсквайки гуловете, които цвърчат раздразнени. — Нямаха ли те цел? Вие извършихте геноцид, императрице. Как да знам, че няма да го направите отново?
— Броят на мъртвите Книжници беше силно преувеличен — казва Керис. — Тези, които екзекутирах, бяха престъпници. Бунтовници и политически дисиденти. Вие самата се отрекохте от съпруга си, защото говореше срещу монархията. Моите методи просто бяха по-трайни.
Един пристав излиза иззад трона, с тържествено изражение, и се навежда да прошепне нещо в ухото на Никла.
— Простете ми, императрице — казва коронясаната принцеса, след като изслушва. — Закъснявам за следващия си ангажимент. Ще говорим сутринта. Стражите ми ще ви покажат покоите ви.
— Ако нямате нищо против — казва Комендантката, — бих искала малко време, за да се насладя на тронната ви зала. Красотата й е прочута — дори в Империята.
Никла замръзва, стиснала юмруци върху сложно изрязаните подлакътници на трона.
— Разбира се — казва накрая. — Стражите ще чакат в коридора.
Принцесата излиза стремително, последвана от войниците си. Знам, че трябва да я последвам. Да намеря друг начин да отправя заплаха, така че да я отведат в покоите й.
Но се улавям, че се взирам в Комендантката. Тя е убиец. Не — нещо много по-лошо. Чудовище в дрехите на убиец. Парче от ада, маскирано като човек.