Тя позволи на Танит да я изблъска в слабо осветеното преддверие. Двама мъже се бяха разположили на ниска скамейка до стената, а трети седеше зад голямо бюро, изплетено от пръти. И тримата изглеждаха много яки, бяха облечени в черно. За разлика от другите Небесни хора кожата им беше тъмномургава.
Човекът зад бюрото остави чашата, от която отпиваше и каза жизнерадостно:
— Това да не е новото земно червейче, войн Танит?
Танит я бутна напред.
— Точно то е.
Мъжът огледа Джан отгоре до долу със същия бавен поглед като човека в сектора за обеззаразяване. Този път тя поне не беше гола, но очите му като че ли лесно проникваха до тялото й и кожата й настръхна по същия начин.
— Ей, Бени — каза мъжът. — Заведи ги при шефа.
Един от мъжете стана от скамейката и им кимна да го последват. Джан забеляза, че единственото му оръжие е малка тояга, окачена на широкия кожен колан. Той ги преведе през къс коридор, после влязоха в обширна стая, замъглена от ароматен дим. По стените висяха парчета плат с груби рисунки. Големи възглавници заемаха значителна част от пода. Облегнат на купчина възглавници, в средата на стаята седеше най-дебелият мъж, който Джан беше виждала. Всъщност той беше единственият затлъстял човек, когото бе срещала досега, сред хората от Минерва нямаше такива. На око премери, че този тежи към двеста и петдесет фунта1. Дрехата му беше от едно парче плат, украсен с цветни фигури, и не можеше да скрие големите гънки мазнина около гръдния кош, корема и бедрата му. А вратът му беше толкова плувнал в лой, че човекът като че ли изобщо нямаше брадичка.
Но не само той представляваше необичайна гледка в стаята. Зад дебелия мъж беше коленичила млада жена, която внимателно масажираше огромния му врат. Отпърво на Джан й се стори, че е напълно гола. Но после видя някаква тясна препаска на слабините й, нищо повече от няколко ивички кожа. Голотата на момичето и раболепното изражение, с което прислужваше на дебелака, накараха Джан да се засрами заради нея, но и да се отврати.
— Аха, амазонка! — възкликна дебелакът с дълбокия си глас, щом Танит я бутна напред. — Какво малко сочно парченце!
На Джан й мина през ума ужасната мисъл, че той ще накара и нея да се съблече, но дебелакът само се засмя и каза на Танит:
— От тази ще стане страхотна стъклоходка. Има ли и други амазонки за продажба?
Танит обясни какво се е случило. Дебелакът изхъмка съжалително, после бръкна под една възглавница и извади малка кожена кесийка, раздруса я и тя зазвъня метално.
— Парите ти, както се уговорихме, войнико — каза той и подхвърли кесийката на Танит. — Можеш да си вървиш вече.
Танит пъхна кесийката в по-голяма, увиснала от колана му, без да провери съдържанието й.
— Благодаря Ви, Гилдмайстор — каза той и бързо излезе от стаята.
Джан съжали, че той си отиде. Макар че той бе я пленил, беше по някакъв начин връзка с предишния й живот. Тя погледна неспокойно дебелия мъж, който взе дървен уред от паницата пред себе си и го засмука. Джан се изуми от дима, излизащ от другия край на уреда.
— И тъй, амазонке — каза той, — надявам се да харесаш положението си и да не проявяваш неподчинение. Предполагам, обяснили са ти последствията от такова поведение?
Джан кимна, опитвайки се да изглежда покорна.
— Добре. Ако се съди по вида ти, ще бъдеш ценен работник. Ще ми бъде неприятно да те загубя прекалено бързо. И внимавай, подчинявай се на този от моите роби, който те вземе. Само да чуя, че правиш някоя глупост от онези, на които си свикнала в Минерва, и ще заповядам да те набият с камшик. Сега живееш в мъжки свят, амазонке. Тук на жените не им се чува гласът.
Той изведнъж се разсмя.
— Не че моята покойна съпруга някога се примири с този житейски факт.
Другият мъж също се изсмя, но веднага млъкна, щом сериозното изражение се върна на дебелото лице.
— Хъм, струва ми се, че такава сочна малка мръвка може да създаде неприятности между робите. Бени, като я заведеш при тях, по-добре остани и виж дали ще се разберат кой да я вземе. Опитай се да измислиш нещо, за да няма търкания.
— Разбрано, шефе.
На Джан и се прииска да се бе върнала в клетката заедно с другите жени. Изобщо не смяташе да стане плътска собственост на някой подобен на животно роб. Нямаше друг избор, освен да се защити, а това рано или късно щеше да свърши с нейната смърт. Колкото по-скоро намереше начин да постави бомбата, толкова по-добре.
Дебелакът пак се пресегна към паницата, от която взе уреда за пушене. Този път вдигна малък метален прът със звездичка на края. Звездичката беше нажежена до червено. Той въздъхна.