Само си го помисли и ето че подейства като подкана.
— Ти по-добре гледай напред — обади се Лини. — Един млад лъв напада бързо, когато най-малко очакваш.
— Смяташ, че Таланвор е опасен? — каза рязко Мургейз, а Лини я изгледа накриво и преценяващо.
— Само толкова, колкото може да е опасен всеки мъж. Хубава фигура за един мъж, не мислиш ли? Височък. И със силни ръце. Няма смисъл да оставиш меда да остарее, преди да го изядеш.
— Лини… — каза Мургейз предупредително. Напоследък старицата много често си позволяваше да я кара, както си знае. Таланвор беше хубав мъж, и ръцете му бяха силни, и прасците му бяха добре оформени, но беше млад, а тя — тя беше кралица. Само това оставаше — да започне да гледа на него като на мъж, вместо като на свой поданик и войник. Тъкмо се канеше да каже това на Лини — както и че сигурно си е изгубила ума, ако си мисли, че тя ще се хване с мъж, десет години по-млад от нея: едва ли разликата беше повече — когато Таланвор и Джил, които яздеха пред тях, обърнаха конете. — Дръж си езика, Лини. Ако набиеш тези глупости в главата на младежа, ще те…
Сумтенето на Лини можеше да докара и на най-висшата дама в Андор дълъг срок за размисъл в някоя килия. Ако Мургейз все още беше на трона си, разбира се.
— Сигурна ли си, че искаш да направиш това, момиче? Твърде късно е да промениш решението си, след като скочиш в пропастта, както се казва.
— Ще намеря съюзници там, където мога да ги намеря — отвърна Мургейз.
Таланвор се приближи до тях. По челото му се стичаше пот, но той сякаш не обръщаше внимание на жегата. Господин Джил бърникаше под покрития си с метални дискове кожен елек, сякаш съжаляваше, че не може да го махне.
— Пред нас има ферми — каза Таланвор, — но тук едва ли някой ще те познае. — Мургейз се постара да срещне погледа му очи в очи; с всеки изминал ден й ставаше все по-трудно да извръща поглед, когато я погледнеше. — Още десетина мили и би трябвало да стигнем до Кормед. Там трябва да има сал и преди да се стъмни можем да се прехвърлим в Амадиция. Сигурна ли си, че искаш да направиш това, Мургейз?
Как само й произнесе името… Не. Позволяваше глупавите фантазии на Лини да я обземат.
— Взела съм решението си, Таланвор — отвърна му тя хладно. — Въпросите ти са излишни.
И смуши коня и той скочи напред. Ако искаше, Таланвор можеше да я догони. Тя щеше да намери съюзниците си там, където ги намереше. Щеше да се върне в Кемлин и горко на Гебрил и на всеки мъж, помислил си, че може да й отнеме трона.
КРАЙ НА КНИГА ПЕТА