Ричард Бах
Небето винаги е там
ХРОНОЛОГИЯ
Хората, които летят 7968
Никога не съм чувал вятъра 7959
Свалих Червения барон… и какво от това 7970
Молители 7977
Завръщането на изгубилия се пилот 7969
Думи 7970
Уред за измерване налягането на маслото 7964
Небето винаги е там 7970
Стомана, алуминий, гайки и болтове 7970
Момичето от преди много години 7967
Да се скиташ безцелно из летище „Кенеди“ 7970
Перспектива 7969
Удоволствието от тяхната компания 7968
Светлина в сандъчето с инструменти 7969
Навсякъде е о’кей 7977
Толкова много глупаци 7970
Представи си тъмнина 7967
Открит във Фаръси 7966
Да бъдеш безупречен 7968
На юг от Торонто 7977
Котката 7962
Кула 0400 7960
Снежинката и динозавърът 7969
ММРРррроуЧКкрелчкаум… и партито в Ла Гуардия 7970
Евангелието на Сам 7977
Жената от Пекатоника 7969
Има нещо в чайките 7959
Пленник на своето съзнание 7970
Защо се нуждаеш от самолет… и как де се сдобиеш с него 7970
Авиация или летене — направи своя избор 7967
Глас в мрака 7960
Да се скиташ в днешно време 7968
Парче земя 7967
Може ли да не тренираме 7977
Пътуване до съвършеното място 7969
Лупинги, гласове и страхът от смъртта 7970
Под дивана 7970
Спален чувал на стойност 71 000 долара 7969
Смърт в един следобед — история за извисяването 7977
Дарът за момчето 7977
Един сън 7970
Египтяните някой ден ще полетят 7970
Всеки си има своя рай 7970
Дом на друга планета 7969
Приключения на борда на една летяща къща 7972
Посланието на човека, който се страхуваше от Бога 7968
Казват, че разполагаме с десет секунди
след като се събудим, за да си спомним какво сме сънували през нощта. Запис в тъмното, докато стоиш със затворени очи, улавя отломки и късчета, узнава какво е преживял спящият и какво казва сънуващият „аз“ на будния „аз“.
Известно време опитвах това — веднага щом се събудех, разказвах сънищата си на един малък, захранван с батерия касетофон, поставен до възглавницата ми. Не се получи. Няколко секунди помнех случилото се през нощта, но никога не можах да разбера какво ми казваха звуците от записа. Чувах само един странен, дрезгав, мъртвешки глас — глух и старчески като отваряща се врата на гробница — сякаш сънят беше самата смърт.
Хартията и моливът вършеха по-добра работа и когато се научих да не пиша чертичките една върху друга1, започнах да разбирай пътешествията на онази част от моето същество, която никога не заспиваше. Много планини, страната на бляновете, много летене, много ята, много океани, връхлитащи скалите, много странни, незначителни факти и понякога необикновени мо-менти от живот, който е отминал или от такъв, който предстой.
Не след дълго забелязах, че мойте дни сами по себе си бяха сънища, които също бяха погребани дълбоко в паметта ми. Установих, че не мога да си спомня какво се беше случило през изминалата сряда или дори през изминалата събота. И тогава започнах да си водя дневник — и на дните, и на нощите. Дълго време живеех със страха, че съм забравил по-голямата част от живота си.
Когато обаче напълних няколко картонени кутии със записки и събрах най-доброто — любимите ми разкази от последните 15 години в тази книга, открих, че не съм забравил толкова много неща, все пак. Каквито и мрачни или светли времена да бях преживял, независимо от чудните фантазии, които ме връхлитаха, докато летях, вместо страници в дневника бях написал общо около 700 разказа и статии. Когато купих първата си пишеща машина, дадох обещание никога да не пиша за неща, които не ме вълнуват и нямат стойност в живота ми. Бях се доближил приятно близо до спазването на това обещание.